Започвам от края,за да внеса необходимата яснота

"Колкото до опита да се изкриви основният въпрос, за иранското влияние"...и пр.и т.н.

Имаше разговорки по този въпрос ,но в друга тема.И в нея аз не се намесих поради....хайде да не уточнявам.Естествено имам мнение от което тук ,за да не се отклонявам ,ще посоча само несъгласието си с използването на терминология която акцентира изключително върху етнонима "иранци" и производните му,щом става дума за древната и сложна етнокултурна и политическа история на Средна и Централна Азии в контекста на въпросите за произхода и прародината на старите българи и този за древните тюрки.

За втория въпрос най-подходящ е израза на С.Младенов от 1928 г.-"арио-алтайски"

По същество.В първия постинг с който отваряш темата пишеш ... "Разбира се у вас ще се породи резонният въпрос как от подобни позиции Бешевлиев е преминал на про-тюркски.....................Ето защо Бешевлиев е публикувал тази статия не у нас, а в строго научно недостъпно за редовия българин издание....."

От него следва извод , който мисля няма алтернатива-В.Бешевлиев не е бил на протюркски позиции,но поради "извънаучно" влияние бил принуден да промени възгледите си и поради това прибягвал до един вид апокрифичен прийом за да се придържа към изначалните си възгледи.

Това обаче не е така и толкова не е така,че дори не считам да добавя нещо повече към писаното в моя първи постинг.

През целия си научен живот-1929-2000 г.г.-, той си е бил "протюркист" като в най-оптималия за него вариант,сиреч с "инакомислещите" си статии той подкрепя по същество една от модификациите на тюркската хипотеза за произхода и най-ранната история на старите българи-че са били тюркизиран народ.

Това е основната причина да остане завинаги в историята на науката с най-големия принос за налагане в научно и обществено обращение на,най-меко казано , изключително несериозната хипотеза за тенгранството на старите българи.

Това е и едната причина днес, втория му капитален принос -изследването на "първобългарските" надписи -, да няма друго значение освен това ,на един етап от тяхното изследване,който е крайно време да бъде преодолян и да се върви към истината за тяхното тълкуване и действително научно значение.

Другата причина ,втория му принос днес да бъде остарял и неактуален се представя в неговото упорито придържане при тълкуването на надписите към фалшивата историографска концепция на В.Златарски за историята на Първата българска империя до Х век.

Именно поради това, в някои случаи Бешевлиев неволно попада в неловки и дори анектодични ситуации при разчитането на ред надписи.

Иначе казано втората причина е незадоволителната историческа негова подготовка ,както и в подготовката му по някои помощни исторически дисциплини.

Например по историческа хронология ,което безупречно се показва при тълкуването му на надпис № 43 ,определен от него като "мирен договор" сключен между току що възкачилия се на престола чрез преврат император Михаил ІІ Балба и Омуртаг.

Според Бешевлиев това се доказвало от 6328 г.от СМ от надписа.

Но съгласно историческата хронология има възможни САМО ДВЕ приравнявания на 6328 г.към съвременното летоброене

а/ да съотвествува на периода 01 09 827-31 08 828 г.г.,с презумтивна ера 5500
б/да съотвествува на периода 01 09 819-31 08 820 г.г.,с презумтивна ера 5508.

Спирам до тук с коментар на примера,като само ще уточня,че вариант А,стои твърде далеч от 25 12 820 г.когато възшества Михаил ІІ,а при вариант Б ,краят на септемврийската 6328 г.-31 август 820 г.идва ТРИ месеца и 24 дни ПРЕДИ възшествието на Михаил ІІ на престола станало в първите часове на 25 12 820 г.
Ето това е един от Бешевлиевите анекдоти,крайния резултат от който е,че надпис 43 получава у него историческо значение което НЕ Е ВЪЗМОЖНО да има.

Това за втория му капитален принос.Какво тогава остава още ?
Може би този за Именника на българските владетели ? Тук смеха в залата трябва да е бурен.

Моля да ме разбереш правилно.Бешевлиев и другите историци отминали в небитието имат своето място в историческата ни наука.Но нека това да бъде ТОЧНОТО място.

Иначе ,безуговоръчното им превъзнасяне и само смънкване на полуглас на негативите в научното им наследство,няма да има друго значение освен това на "принос", в българската историческа наука да продължи да се задържа спарената патронно-клиентелистка атмосфера на "учители-патриарси и бащи"и "ученици".

Еди кой си бил ученик на еди кой си ......и от неговата школа ? По-голям идиотизъм от подобни признания в историческата наука няма !

Например ,колко се гордеела Каймакамова че била ученичка на Гюзелев ?

Че има ли по нещастна участ да си ученик на тойзи "академик" ?

В заключение -предложението ми не бе" храбро",но примерно,колкото да ти припомня,че не е толкова лесно в наше време да издаваш книги.

Що се отнася до старогръцкия,далеч,далеч и дори твърде далеч съм от знанията на В.Бешевлиев умело и с право демонстрирани и в книгата за надписите и далеч преди това в речника му от 1942 г.

Но пък и аз имам условие-да поизпитам този който ще ми преценя работата върху надписите по българска история до Х/ХІ век.И предварително ще кажа че няма да съм доволен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите