Предлагам 2 варианта за урока по история / Наука / Хуманитарни науки / История

Тъй като не разбрах как точно трябва да бъде разказано славното събитие, предлагам два варианта на бъдещия урок - едната както е било, другата - както би допаднала на Доган.

Първата история е мрачна и срамна за всички:
Тъпия М. Гурбачов за нула време съсипа социалистическата система. И страните от някогашния соц. лагер трябваше набързичко да се трансформират в капиталистически. За да запази и за в бъдеще политическото си господство, БКП трябваше да изнесе крупни суми във валута в чужбина, които след няколко превъртания за да им се изгубят следите бяха поверени на верни партийни функционери. Тази дейност обаче изискваше време, а в повечето соц. страни вече бяха настъпили сериозни промени. Изоставаха само България и Румъния. Компартиите на двете страни за да отклонят внимението от политическите и икономичестите реформи ставащи на Изток провокираха етнически конфликти - в България с турското малцинство, а в Румъния с унгарското. В България бяха сменени имената на турците. Сътрудници на държавната сигурност започнаха да организират турското малцинство да протестира. Двама нещатни сътрудници на МВР организираха терористична група, която извърши няколко атентата. Когато парите бяха източени (спрягат се около 2 милиарда долъра), Тодор Живков подаде оставка... голямата екскурзия свърши.... дойде демокрацията. А какво стана с Партията ... преименува се на БСП, на няколко пъти печели изборите, източи банките и направи една крупна афера със зърно, създаде няколко дъщерни партийки финансирани с източените пари - Евролевица, БББ, ДПС, Атака, НДСВ, ГЕРБ... и в братско сътрудничество с някои от тях управлява и до днес.

Другата история звучи доста по приятно, направо като приказка със щастлив край:
Нейде далече-далече на Балканите, в една далечна страна, управлявал един тъмен балкански субект - Тодор Живков, който бил жесток тиранин. И ей така, за забаление решил да смени имената на турското малцинство. И го сторил, защото си правел каквото си иска без да го е грижа за волята на народа. Но имало един храбър и красив момък, същински сокол - Ахмед Доган. Него също го преименували и започнали да го наричат Меди Доганов. Той повел мирна и демократична борба за защита на човешките права и свободи на малцинството - борба без тероризъм и дори съботажи. Накрая този славен сокол и неговите верни и храбри съратници победили. Тирана бил свален, имената били върнати, а храбрия момък днес е лидер на партия, организира по изборите екскурзии има 2 жени и няколко обръча от фирми.