Поклон пред паметта на този велик държавник, поставил основите на една Империя, която ще пребъде докато свят светува /понеже подражатели винаги се намират/.

Кратка биография:

Гай Юлий Цезар (Gaius Julius Caesar,13 юли 100 г. пр.н.е. — 15 март 44 г. пр.н.е.) е древноримски военен и политически водач, който завоюва Галия, разширявайки римския свят до Атлантическия океан, организира първото римско нападение срещу Британия и установява римскота власт в съвременна Франция — постижение, чиито преки последици са налице и днес.

Цезар води и печели гражданска война, която го прави неоспорим владетел на римския свят, и поставя началото на дълбоки реформи в римското общество и държава. Той става пожизнен диктатор и силно централизира разклатеното управление на републиката. Драматичното му убийство предизвиква втора поредица от граждански войни, които се превръщат в залеза на Римската република и началото на Римската империя при неговия племенник и осиновен син Октавиан Август.

Военните кампании на Цезар са известни в детайли от собствените му „Коментари“, а много подробности от живота му са описани от по-късни историци като Светоний, Плутарх и Дион Касий.

Гай Юлий Цезар принадлежал към един от най – старите патрициански родове – този на Юлиите. Като племенник на Марий , Цезар бил преследван от Сула и едва се спасил. Интелигентен и честолюбив , на 41 години той бил все още само претор, длъжност, която не позволявала да се изяви. Въпреки това Цезар вярвал в щастието си. Веднъж по време на буря в морето спокойно казал на уплашения капитан “ Не се страхувай , ти возиш Цезар и неговата Фортуна “).

През лятото на 60 г. пр.н .е. между Цезар , Помпей и Марк Лициний Крас ( застъпник на интересите на конническото съсловие, той е привърженик на Сула и по неговото управление натрупва огромни богатства) е сключено споразумение , известно под наименованието Първи триумвират. Те образуват неофициален съюз и се задължават да си помагат. Плутарх правилно определя коалицията като “истински държавен преврат за унищожаване властта на аристокрацията“. За консервативно настроения Варон обединението е “триглаво чудовище“.

През 59 г . пр . н . е . Цезар омъжва своята дъщеря Юлия за Помпей и чрез сключения династически брак укрепва триумвирата. Безсилни да се борят срещу тримата мъже, сенатските кръгове са принудени да отстъпят. Първият успех на съюзниците е избирането на Цезар за консул през 59 г. пр.н.е. Най–напред, за да снабди с дялове ветераните на Помпей Цезар провежда аграрен закон. Той издейства да се разпределят между тях обществените земи в Кампания, а в случай, че и те са недостатъчни, е поставено да се закупят други терени в Италия за сметка на доходите, които постъпват от източните провинции. Със силата на закон са утвърдени и всички разпоредби, които Помпей издава на Изток. В интерес на конниците , които поддържат Крас , Цезар намалява с една трета сумата, необходима за откупуванрто на данъците за провинция Азия. За себе си (след изтичането на консулския мандат) успява да уреди назначението за наместник в провинциите Цизалпийска и Трансалпийска Галия за срок от 5 години. Разходите в предизборната борба, пръскането на пари при търсенето и печеленето на привърженици – всичко го вкарва в големи дългове . Но целта е не само богатството. Пред този далновиден човек изведнъж се разкрива шанса да изгради име на пълководец, да спечели верността и предаността на предвожданите легиони. Той мисли в далечна перспектива и вижда как в борби с келти и германи създава и укрепва римските провинции на Запад, за да затрие славата от източните експедиции на “ новия Дионис “ на новия Александър “ , на най – големия си съперник - Помпей Велики.

Взетите от Цезар мерки и проведените закони удоволетворяват желанията на широките кръгове на населението , печелят симпатии и водят до разширяване на неговото политическо влияние. Преди да замине за Галия , той има грижата да изгради и укрепи стабилен авторитет в Рим и в тази насока използва лично задължения му народен трибун за 58 г. пр.н.е. – Публий Клодий Плухер . От своя страна той нанася сериозен удар на най – ревностните представители на сенатската олигархия, в това число и на личните врагове на Цезар – Цицерон и Катон Млади.С покрепа на народното събрание ораторът е обвинен, че противно на закона, т.е. без следтвие и съд, предава на смърт съмишлениците на Катилина, заради което е изпратен в изгнание, а имуществото му е конфискувано. Известният с честността си Катон Млади също е отстранен под предлог, че трябва да поеме изпълнението на мисия на остров Кипър.

Клодий организира престъпни отряди , съставени от роби, гладиатори и най–долните слоеве на градският плебс, и чрез тях започва да тероризира града.

На следващата 57 г.пр.н.е., сенатската групировка му противопоставя Тит Аний Милон, който действа в нейна защита със същите средства и методи. Форумът и улиците на Рим са сцена на кървави схватки.

През 56 г.пр.н.е. покоряването на Галия може да се смята за привършено. Там Цезар умело използва разногласията и постоянните междуособни войни между отделните племена, които възпрепятстват обединяването и създаването на единна държава, и с подкрепа на голяма част от сената завладява територии чак до бреговете на река Рейн. Пръв от римляните преминава с войски на десния му бряг и престоява там 18 дни в преследване на германите. После стига и до Атлантическия океан.

За да демонстрира силата на римското оръжие , с два легиона Цезар извършва десант и сполучливи акции в Британия – които правят голямо впечатление в Рим. В скоро време Галия е обложена с ежегоден данък на сума от 40 млн. денари. Огромната плячка – стада добитък, скъпоценни метали, хиляди роби, предизвиква удивление и възторг във вечния град. Със специално постановление на сената , започват празненства които траят 15 дни.

В Галия Цезар получава всичко, към което се стреми – слава, войска, пари. Известността му расте за сметка на останалите двама триумвири, а победите извисяват неговия престиж. Паралено с това огромните средства, с които разполага, му дават нужното самочувствие не само зорко да следи политическите събития в Рим, но и да ги контролира. Той щедро финансира привърженици и противници, и пръска големи суми за своите намерения.

По този начин към средата на 50 – те години на I век пр.н.е. съюзът на триумвирите започва да се разклаща и изглежда някак нестабилен. Симптомите са показателни защото старото съперничество между Помпей и Крас се събужда отново и отношенията им се напрягат до крайност. На свой ред и двамата се боят от сполуките на Цезар и се страхуват от засиленото му въздействие. Що се отнася до Сената и оптиматите, те също изострят върховете на нападките и подклаждат огъня на зародената връжда и на взаимната завист. Цезар полага огромни услилия за да се преодолее кризата.

През 56 г. пр.н.е. в град Лука , в северна Етрурия , става срещата между тримата. Тя преминава в необикновено тържествена обстановка и заздравява обединението. Именно на нея се взема решение Крас и Помпей да се кандидатират за консули за 55 г.пр.н.е. и тогава се разделят сферите на влияние в държавата. Крас се стреми да стане наместник в провинция Сирия за следващите 5 години и, в поход и война срещу партите, да спечели лесна слава и голямо богатство. Помпей държи на испанските владения, които сигурна материална база и там под негово ръководство действа силна войска. Цезар разбира, че положението му е все още недостатъчно солидно и се нуждае от нови назначения в Галия.

По тези въпроси се споразумяват и тримата на срещата . Разделянето на властта означава практическото ликвидиране на републиканските учреждения. В значителна степен сенатските декрети и постановленията на народното събрание вече се дитктуват от волята на триумвирите. Заедно с това е очевиден опитът за противопоставяне между популари и оптимати , тъй като така двете групировки от самосебе си се изтощяват.

След заемането на тримата мъже с непосредствените задачи, Рим остава в плен на движенията на Клодий и Милон. Уличните битки между тях са постоянни, положението се влошава с всеки изминал ден. Във външнополитическо отношение държавата също се намира в затруднение . Във войната с Партия Крас , който мечтае да повтори походите на Александър III Велики на Изток , търпи загуби , армията му е разбита, а той убит. Фактически със смъртта на Крас Първият триумвират се разпада.

Цезар има достатъчно сериозни грижи с въстаналите гали и особено с предводителят им Верцингеторикс , който обединява всички племена . След много премеждия Цезар спечелва битката при Алезия , а падането на крепостта води до разцепването на крехкото единство на организацията и до неизбежната и гибел. Победата окончателно завоюва Галия за римляните .

По същото време Помпей , който остава в Италия , все повече влияе върху държавните работи и се превръща в едноличен управник на страната . През 52 г . пр . н . е . за пръв път в римската история той е избран за консул без колега , т . е . получава сам висшата правителствена власт и съсредооточава значителни преругативи в свой ръце . Така е , защото държи още проконсулството в испанските провинции и извънредните пълномощия за снабдяването за Рим с продоволствие . Подобно странно и необикновенно обединяване на длъжности – трудно и невъзможно преди , се превръща в прецедент за бъдещето . Просто необходимостта от твърда ръка , която трябва да ликвидира пълзящата анархия в града , принуждава сенатската олигархия да го подкрепи . За нейните намерения той е много по – удобен от Цезар – кумира на популарите.

За кратко време Помпей се справя с терористичните отреди на Клодий и Милон , успокоява населението , осигурява относително стабилното съществуване и подобрява снабдяването с храни . Сега датира и началото на неговото сближаване с оптиматите . От тази позиция ( особено след смъртта на жена му , която довежда до засилването на влиянието върху него на цезаровите врагове ) той се опитва да отстрани от политическия хоризонт своя единствен противник – Цезар . Посочените тенденций предопределят борбата на живот и смърт между двамата .

Една от първите задачи на Помпей , за да се добере до първенството в държавата , е да прокара закон , който забранява на Цезар да се кандидатира за консул, преди да разпусне легионите и да представи отчет за делата си в Галия . Положението е напрегнато , защото армията на първия е разквартирувана в далечна Испания , докато тази на втория заплашително лагерува в Северна Италия . Без да се колебае , сенатът веднага издава постановление новопристигналият пълководец да върне своите пълномощия , което ще рече да предаде властта там , т . е. да освободи войските и да му се назначи приемник в Галия . Въпреки че народните трибуни (Марк Антоний и Квинт Касий ) налагат „вето” върху приетото решение , оптиматите не се съобразяват с него . Без да държат сметка за нарушаването на техните права , те ги принуждават да напуснат Рим , за да отидат при Цезар и същевременно допънително насърчават Помпей в събирането на бойни единици .

За Цезар дилемата е сложна . Той трябва или съвсем да се откаже от политическа дейност , или да подеме въоръжена борба . Решението не търпи отлагане и на 10. I. 49 г. пр. н. е. , със съдбовните думи „ Жребият е хвърлен „ , пълководецът неочаквано пресича реката Рубикон – административна граница между Цизалпийска Галия и Италия . Нарушаването на закона е мотивирано като дълг за отмъщение на поруганите права на народните трибуни. По този начин вината за войната се прехвърля върху противниците.

Помпей не може да противодейства, тъй като по това време главните му сили се намират в Иберия. Заедно с по – голяма част от сенаторите той избягва в Гърция. Независимо от форсирания марш на армията , Цезар не успява да попречи на това, но вече цяла Италия и Рим са негово притежание. След бягството на предводителя останалите в страната помпеански отряди се предават и се присъединяват към победителя , който за разлика от Марий и Сула се отнася сравнително снизходително дори към своите отявлени противници . Цезар набързо организира живота в града , присвоява държавната хазна и се отправя за Испания . Както сам заявява , след като е „разбил пълководец без войска „ , този път „отива да разбие войска без пълководец „ . С ненадейно нападение срещу испанските легиони на съперника той осуетява тяхното нахлуване към Италия , принуждава ги да капитулират и ги включва в състава на собствените си сили . При завръщането си в Рим военачалникът получава дори диктаторски пълномощия , но заема длъжността едва единадесет дни , през които окончателно възстановява правата на всички проскрибирани и провежда изборите за консули .

Към края на 49 г . пр . н . е . , именно като консул , Цезар заминава за Гърция и дебаркира в Епир за последната схватка .

Първоначално всички предимства са на страната на Помпей . Той разполага с грамадна армия , със значителни парични средства , със силен флот , но действа мудно . По всякакъв начин е забавян и от сената , който почти в пълен състав заема главната му квартира , намесва се в заповедите , непрестанно променя и критикува и безконечно обсъжда подробности . Въпреки всичко в битката при Дирахий победата е на тяхна страна , неуспехът на противника е сериозен , загубите са значителни , а оттеглянето в Тесалия е задължително .

Но през лятото на 48 г . пр . н . е . край град Фарсал , двете войски застават отново една срещу друга . Силите на Помпей осезателно превъзхождат по численост съперника . Срещу 40 000 бойци Цезар противопоставя 27 000 , а срещу 6000 конници – 2000 . Като узнава обаче за превъзходството на вражеската кавалерия , той съсредоточава един отбран отряд перпендикулярно на фронта на войските със задачата да атакува едва тогава , когато неприятелските ескадрони принудят неговите да отстъпят . Приложената тактическа изненада решава изхода на битката , защото след като започва преследването на противниковите конници , които се оттеглят , легионите не Цезар се оказват във фланг и тил на враговете и ги обръща в бягство .

След загубата отначало Помпей се укрива на остров Лесбос , а оттам се прехвърля в Египет с надеждата да намери помощ и подслон при лично задължения му владетел . Ала новината за поражението изпреварва събитията . За да спечели благоволението на победителя , още със слизането на брега египетският цар Птолемей XIII (51 – 47 г . пр . н . е . ) предателски убива Помпей. По – късната римска политическа традиция представя Помпей като мъченик , който се жертва за свободата на Републиката , но едва ли твърдението съдържа някаква доза истина и по – скоро тя е изкуствено изопачена и съвсем не съвпада с действителните стремежи – да се превърне в едноличен господар , подобен на елинистическите монарси , чийто прототип е героическата фигура на Александър III – неговия идеал .

На третия ден след злощастния край Цезар пристига в Александрия . В подхванатата династическа свада между Клеопатра VII и малолетния фараон – нейн брат , но и съпруг , той вече има основания да вземе страната на младата и очарователна царица . Макар и да не липсва романтика в отношенията им , сделката между тях е добре обмислена . Клеопатра се стреми да използва римската войска , за да завземе властта , а пък Цезар се надява да получи необходимите огромни средства , за да осъществи своите честолюбиви планове и едновременно да си осигури доверен поддръжник в по –нататъшната борба срещу помпеанците на Изток .

Неприкритата и дори изтъкната позиция предизвиква спонтанното избухване на въстание против римляните. То сериозно заплашва да подкопае непоклатимостта на тяхното господство , особено когато бунтовниците се оказват на прага да пленят корабите на военния флот . За да не попадне в ръцете на размирниците , пълководецът заповядва да го запалят . По време на пожара изгаря и част от прочутата Александрийска библиотека . Справянето с извънредната ситуация , където всичко се крепи на косъм , става само благодарение на бойните подкрепления , които пристигат навреме от Мала Азия . После нещата приемат обичайния си ход . Цезар печели сражението над египтяните в открита битка , а заедно с това и престола за Клеопатра .

Престоят в Египет предоставя на враговете му шанса отново да предявят претенции и да се заредят с енергия . При създадените благоприятни условия от гражданската война между римските военачалници , на свой ред Фарнак ( 63 – 47 г . пр . н . е . ) – синът на Митридат VI Евпатор , се стреми да уголеми тесните граници на боспорското царство и решава да възвърне загубеното от баща си . Той успява да завземе дори Витиня и със силна армия и флот заплашва Азия -най – важната от източните провинции на Републиката . С необикновена бързина Цезар пристига от Александрия и без особени затруднения разгромява Фарнак , който загива по време на бягство . За своя успех самохвално се обажда на един приятел с лаконично писмо от три думи : „ Дойдох , видях , победих .”

След уреждането на азиатските дела Цезар се завръща в Рим . Той заварва града във влошено икономическо състояние . За сметка на поскъпването на живота стойността на парите пада и отново на преден план застава въпросът за дълговете . Той е изключително актуален , а градският плебс настойчиво държи на касацията им . Частичното уреждане не проблема , а не тяхното окончателно анулиране , не удовлетворява нито длужниците , нито кредиторите и вълненията прерастват в два последователни бунта . Притиснат от нови външнополитически затруднения Цезар е принуден да отмени задълженията на най – бедните за срок от една година , както и да премахне натрупваните лихви . Той успокоява и недоволството сред легионерите , като със средствата , иззети и конфискувани преди всичко от Помпей , раздава обещаните , но изостанали заплати .

Докато пълководецът се намира на Изток , а след това възстановява реда в Рим и укрепва положението си в Италия , помпеанците съсредоточават сили в Африка . Там се събират значителни военни контингенти и успяват да издействат поддръжката на нумидийския цар Юба . Въпреки своята мощ и числения превес над врага , през 46 г . пр . н . е . , при Тапс , след дълга и кръвопролитна битка , те понасят ново поражение от преминалия в настъпление противник .

Най – продължително се съпротивлява Утика , където командването се води от Катон Млади . Когато разбира , че всичко е безнадеждно , най – убеденият привърженик на старата аристократична република предпочита да се самоубие . След капитулацията логично се предават и останалите градове на Африка . Във въпросните събития местният владетел е застигнат от смъртта , а Нумидия е превърната в Римска провинция под името Африка Нова .

При завръщането си в Рим Цезар отпразнува четири триумфа за победите си в Галия , Египет , Азия и Африка . Но страната все още не е умиротворена , а кошмарът продължава и краят му не се вижда . Този път синовете на Помпей – Секст и Гней , подемат глави и започват действия в Испания . Сражението става край селището Мунда и за него военачалникът пише до сената , че ако в други боеве се е сражавал за победа , то тук се бори за своя живот . Въпреки всичко щастието е на негова страна . В схватката Гней е убит , а Секст избягва в Северна Испания . Тържеството на Цезар е пълно . В резултат на гражданската война (49 – 45 г . пр . н . е . ) републиканският строй в държавата се променя съществено със скритата цел да се подмени окончателно с пълновластно и еднолично управление , сигурно опряно на легионите . Посочената тенденция проличава ясно след кампанията при Тапс , когато през 46 г . пр . н . е . Цезар приема от народа и сената титлата диктатор , най –напред за десет години , а после , през 44 г . пр . н . е . – за цял живот . Без съмнение за него се дължи утвърждаването в обществото на принципа едно и също лице да може да изпълнява едновременно наколко длъжности .

От 48 г . пр . н . е . вече всяка година той е избиран за консул . Пак оттогава последователно получава и трибунските прерогативи . От 46 г . пр .н . е . му е възложена префектурата на нравите , която по същество обозначава качеството цензор . Още от 63 г . пр . н . е . е и велик понтифекс . Сдобива се и с титлата „баща на отечеството „ а званието „ император „ влиза в състава наимето му и сочи неговата лична връзка с войската .

От тази позиция Цезар има решаваща дума по въпросите за войната и мира , разполага с възможността да определя кандидатите за магистрати и да се разпорежда самоволно с обществената хазна . Подобно голямо натрупване на пълномощия в ръцете на един човек и придобитите без какъвто и да е ред почетни титли са несъвместими от гледна точка на републиканските норми , противоречат на цялата държавна практика , но създават за Цезар изключително положение и го превръщат в монарх , който не подлежи на контрол . Нещо повече , всичките му действия подсказват че по същество той смята строя за негоден и се готви за коренни промени , но така , че на външен вид нещата да останат привидно същите . По време на управлението на доживотния – „ вечен „ диктатор , народните събрания , които продължават да се събират по обичай , изгубват политическото си значение . Така е , защото Цезар свободно се ползва от правото на препоръка за заемането на различните длъжности . Неговите предпочитания се гласуват с послушание и фактически изборите на отделните лица се подменят с тяхното назначаване . Сенатът също е реорганизиран и съставът му е увеличен на 900 души , много от които са хора без аристократичен произход , военачалници от армията , лично задължени на Цезар и дори негови освободени роби .

Намерението е най – висшият държавен орган да се превърне в правителствено учреждение на цялата страна , а не само на Италия и на Рим . За да се тушират контрастите с провинциите се предвижда навсякъде да се създаде слой от население , което да има права на римски граждани и тези достойнства по възможност да се получат по – скоро от провинциалните жители . Освен това Цезар съвсем не отстоява убеждението , че армията трябва да се комплектува изключително от пълнокръвни римляни . Напротив , в нея трябва да участват всички боеспособни части от различните краища , т. е . освен от тях , тя да се попълва с войници например от Галия , Мала Азия , Испания , за да се превърне в могъщ страж на световна държава .

За да демонстрира личната върховна власт , на която Цезар гледа като на наследствена институция , той се явява навсякъде в пурпурна тога на триумфатор и с одежда , която съгласно традицията носят римските царе . Диктаторът получава разрешение от сената да седи на златното курулско кресло . Любопитно е как в сибилинските пророчески книги е открито предсказание , че победата на Изток срещу партите може да се спечели само от човек с владетелски достойнства . По този повод в началото на 40 г . пр . н . е . два пъти Марк Антоний се опитва да го увенчае с царска диадема пред тълпата , събрана в театъра , но Цезар демонстративно я отблъсква . Овациите нямат край , тъй като мнозинството от населението продължава да споделя републиканските настроения , а и времето за кардинално преустройство е още далеч .

Цезар полага не малко усилия да внесе ред в данъчната система и да установи стабилност в държавата . За да намали бездомната и безработна беднота , изселва 80 000 градски пролетарии в колониите . По – късно предлага и закон за самоуправлението на италийските градове . Прокарва също постановление за строго наказание на лицата , виновни за изнудване на провинциалното население . Основната му грижа е да заздрави отношенията си с победената аристокрация и поради тази причина амнистира някои от своита бивши противници и дори им издейства различни постове .

Той се отказва от демагогска политика и провежда някои мероприятия в съответствие с възгледите на оптиматите . Ето защо числото на гражданите , които имат право да получават безплатно жито , изведнъж намалява от 320 000 на 150 000 души . Основната цел , която преследва чрез система от реформи , е да се подготви сливането на Рим и на провинциите в монархия от елинистически тип . От този момент нататък вечният град трябва да запази само значението си на средище на световна и велика сила – да се превърне в резиденция на самодържеца . В този смисъл дори се подозира , че Цезар замисля преместването на столицата в Александрия или в старата Троя ( Илион ) .

Новата социална политика , нарушаването на републиканската конституция отстраняването на държавните магистратури на множество оптимати и накрая едноличното господство печелят с годините редица врагове . Олигархията така и не иска да отстъпи без бой вековните си съсловни привилегии . Срещу Цезар е организиран заговор , в който участват повече от 60 сенатори . Те търсят удобен случай да му отмъстят за всичко причинено и да го погубят . Предводители на съзаклятниците са Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут .

Планът за покушението е разбработен подробно и на 15 . III . 44 г . пр . н . е . на заседание на сената Цезар пада мъртъв под ударите на бунтовниците – по ирония на съдбата пред статуята на Помпей . Присъстващите се разбягват , а паниката се предава на населението . Така човекът , който показъл как републиката може да стане империя бил убит . Вместо тържествено да обявят възстановаването на републиканския строй , разтревожените и уплашени похитители се оттеглят на хълма Капитолий и там се укрепват .

След убийството на Цезар нито една от страните , които се домогват до властта , не установява сериозно надмощие и всяка търси да се осигури с въоръжени сили . Създаденият своеобразен политически вакуум се отличава с безпомощност и с липсата на перспективи за действие . Най – приемливо е компромисното решение , предложено от Цицерон , а именно Цезар да не се обвинява за установената „ тирания „ да се признаят за легитимни всичките му разпореждания , а подбудителите да останат безнаказани и да получат пълна амнистия .

Според приетото постановление тялото на диктатора е изгорено на форума . След приключването на обреда недоволната и възбудена тълпа се люшва в пристъп на отчаяна екзалтация да руши и гори жилищата на оптиматите , докато най – накрая умората надделява над хаоса . Впоследствие на мястото на кладата е издигнат олтар , върху който се извършват жертвоприношения за гения на Цезар – обявен за „ божествен „ .

Постигнатото между отделните групировки споразумение се оказва нетрайно . В Италия започва ожесточена борба между най – близките съподвижници на Цезар – Марк Антоний и Марк Емилий Лепид ( от старинен патрициански род , но ограничен и посредствен човек ) , и сената , начело с Цицерон . В разгара на схватката на сцената се появява и Гай Октавий . По силата на завещанието на покойника и в качеството на син на негов братовчед той става наследник на огромното му състояние .

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите