Няколко статии по темата тук / Наука / Хуманитарни науки / История

- И какви са по народност гагаузите?
- Да се оспорва българското у гагаузина е все едно да се доказва, че шопът не е българин. По време на турското робство гагаузите са проявявали силно непокорство и ненавист срещу поробителите. Турчин не е можел да замръкне в гагаузко село. Затова пък те са били подлагани повсеместно на преследвания и кланета от турците. Едва ли някой български държавник и до ден-днешен има представа какво представлява гагаузинът който не е друг етнос и народност, а просто прабългарин, който говори и гагаузки език.
- Като че ли Тодор Живков за пръв път прояви интерес към гагаузите?
- Да, това се случи инцидентно по време на една от визитите на Сюлейман Демирел у нас. Тодор Живков го беше поканил във Варна. Както е редно по протокол имаше почетен караул и други официални церемонии, които организирах като командващ военноморския флот. На обеда в Евксиноград протоколът ми отреди място редом до мадам Демирел, срещу двамата държавни глави. Отначало тя ме заговори на френски език, като запита на какъв език ще говорим. Отвърнах й, че зная малко английски, но че бихме могли да говорим и на турски. Тогава тя ми подхвърли някоя и друга реплика и след като й отговорих се обърна на всеуслушание към Демирел: "Сюлейман, Сюлейман, този адмирал говори много добре турски!" Заинтригуван той ме попита на турски пред слисания Живков откъде зная езика. Казвам: "Аз съм български гагаузин, но не съм турчин!" ( в турския език има само една дума за "тюрк=турчин"). "А,- казва - гагаузите са наши хора. С тях сме едни и същи". След тази реплика Живков се засмя със своя пословичен смях: "Ха-ха-ха-а, ти откъде знаеш турски бе, Добрев?"- обърна се той към мене. "Ами нали съм от Кичево бе, другарю Живков". Така станах център на внимание. Заобиколиха ме турски журналисти, а по-късно по всички приеми турските дипломати не пропускаха случай да ме наобиколят и да обменят с мене някоя и друга дума.