|
Тема |
За омешването... [re: Xитъp5ъp] |
|
Автор |
Kossoman (железар) |
|
Публикувано | 28.02.07 06:28 |
|
|
„...прочее има много достойни за обичане девойки, които стоят край пътя, по пазари и като видят някой пътник викат : „ага, погледни мене и яденето. Моят хляб е бял и чист, къщата ми и отгоре, и отдолу е чиста. От нейното бяло по-бяло не се е виждало. От тебе не се стеснявам и тебе ще те наглеждам.” Говорейки такива любезности, които точно те улучват в сърцето, те настаняват, щеш – не щеш в мястото, където искат, възвеличават те, след което те оставят, но не ти прощават нито една счупена пара. Ако се случи някой да не им плати, всички жени отново се стичат и му хвърлят един хубав бой... След вечеря, като си получат платата, всички жени и момичета избягват и чак на сутринта, ако са доволни от тебе, донасят ти при кафето храна. След като те нахранят и напоят, изпращат те на път...” – (български момичета, които търсят клиенти ) – Евлия Челеби. Пътепис. Превод от османотурски, съст. и ред. на Страшимир Димитров, С., 1972, с. 102
|
| |
|
|
|