|
Много често в общественото пространство се пуска изразът: "Ние сме на кръстопът, кой ли не е идвал да си хвърли тук семето!? Толкова сме измесени, че не може да се говори с чисти категории кои сме." В подкрепа на това се привеждат вековното османско владичество, пшак вековното византийско, преди това смесването на траки, българи и всякакви други... Разбира се ако ставаше дума за смесване на бои в един кюп всичко щеше да е точно, но тук става дума за смесване на общности, религии, езици и прочее. Ако днес светът живее в условията на глобализация и човек от Мировяне може да си вземе булка от Торонто, на която баща й е от Южна Африка, а майка й от Нова Зеландия то подобни неща в миналото ни, дори само до преди 60 години са били практически невъзможни.
Всички знаем, че бабите ни не бяха излизали от селото през целия си живот. А когато някоя мома се жени за "другоселец - друговерец" тва се възпява в народните песни, защото е цяло събитие. Говорим за преди 60 години, ами преди 6 века, когато общностите са затворени най-малко от невъзможността да обикалят света? Та дори днес да се вземат двама души от различна религия е толкова лесно и често срещано, колкото бяла лястовица на жицата под прозореца ви. Ами преди векове, когато релогията играе далеч по-важна и определяща роля в живота на човека?
Тук някой ще каже, че смесването е ставало насила: докато властват турците са могли да правят каквото си поискат с жените от раята. Да, ама не! Това предното е само предположение, но ако такова смесване беше ставало, то неминуемо щеше да бъде регистрирано в аналите на историята, в личната коренспонденция във фолклора. Данните сочат единствено за единични случаи, които са оставяли следи в паметта именно като изключения.
Да вземем два ярки примера, доказващи, че смесване не е имало:
1. Циганите.
От появяването им преди 6-7 века в нашите земи досега те винаги са били една малка по брой етническа група. (Едва в последните десетилетия има покачване над половин милион. През вековете не са били никога повече от 100-200 хиляди.) Защо за време, равно на половината от историята на Дунавска България тази малка грума не се е изгубила. Ако е текла асимилация, естествено е една такава малка група да се стопи. Да но не.
2. Евреите.
Две хилкяди години без държава, пръснати по целия свят, евреите са си евреи. По земите български са били не повече от 50 000. И въпреки този малък брой те не са асимилирани.
Вярно е, че едните се познават по тъмния цвят на кожата а другите по имената и религгията, но това не е важно за момента.
От горните два примера възниква въпросът: Защо след като тези два етноса не са се омесили и изчезнали, следва да приемем, че други, много по-големи групи са се претопили? Фактът че траки, българи, кумани, печенеги, авари, славяни и други са от една раса - бяла, може да обясни трудността в определянето етноса на един човек по външни белези (не са като циганите), но това че външно изглеждат еднакви, все още не значи че са се смесили (евреинът от пръв поглед не можеш да го познаеш, трябва да го питаш).
Признак за принадлежност към даден етнос би могъл да бъде фолклорът или говорът(наречието, диялектът) или религията. Това е доста трудно, особено днес когато наистина всички се уеднаквени и откъм език и откъм религия и откъм обичаи, облеко и т.н. И все пак, според мен, никакво смесване в такава степен, в каквато някои се опитват да го представят не е ставало. Какво ще рече това? Според мен това означава, че в някое казанлъшко село може хората наистина да са наследници на траките, в друго мизийско на българите, в трето, смолянско - на славяните, пращани по границите на България с Византия. Само дето не го знаят и дето не могат да го докажат с черно на бяло.
Какво мислите?
ПП
Имах колега от село Бежаново (май ловешко). По фамилия Ичев. Той знаеше произхода си - испански. Всъщност фамилията им била Ичеверия. Цялото село е на бежанци от Испания, спасили се чак тук от гоненията на инквизицията. По документи, които хоата в селото си пазят се знае от къде са дошли. Преди векове! Мисля, че този случай също подкрепя казаното по-горе, че макар външно да не личи, хората съвсем не са се смесвали на поразия.
Всичко написано от мен - .
Приятни минути!
Hit-ър П@ър
|
За асимилирането
