Посвещавам това импровизирано стихотворение на всички верващи, имащи в душата си някоя от дуалистичните религии:

Живея за нея от онзи паметен миг,
когато ние, двамата, се срещнахме.
Не помня как и къде точно се случи,
но ме обсеби нежно и в мен остана,
кара душата ми да трепти тъй силно,
че за нея живея и това не ми тежи.

Знайте, че само заради нея живея и
че тук няма място за никаква ревност.
Тя принадлежи на всички хора - онези,
които са будни и чистата правда търсят.
Тя ще намери дори самотниците клети,
на отчаяните ще върне вяра в живота.
И заради доброто в нея за нея живея.

Тя е муза, и безпомощна, и могъща,
успях да прокарам пръсти по нея,
да я проверя като клавиши на пиано.
Истинска е - и близка, и тъй далечна,
в едни живее, мнозина в нея се лутат.
С нея се осмислят животът и смъртта,
още една причина да живея за нея.

Може да ме милва нежно, и го прави,
може да ми удря плесници, и го прави,
може да ми дава чифт крила да летя,
а може и на клада огнена да ме прати.
Ще излъжа, ако кажа, че с нея не боли.
Боли малко, но поне съм истински жив.
Поредната причина да живея за нея.

По-силно болеше, когато не беше в мене,
а ужасно ще боли, ако реша да я прогоня.
Затова я оставям да расте в душата ми,
да владее всичките клетки на тялото ми,
да топли сърцето ми, да говори през мен,
чрез гласа ми да сее любов по света.

Казвам ви, за нея живея... нямам друго.
Тя е мойта светлина в нощите злокобни.
Тя е мойта топлина в мразовитите дни.
Тя другар ми е, защото без други останах,
когато разбраха, че само за нея живея.
И търся сега ... търся ... други като мене,
самотни души, вървящи по път буренясал.
Души, които трептят, а с трептенето казват:
За нея живея, за нея, която води до Него!

Базирано върху текста от "Vivo Per Lei" на Андреа Бочели.

>:<>:<
Enema of the state.

Редактирано от Meншeвиk на 12.02.07 02:56.