Може би това сведение ще ни даде една по-обща картина
за духовния и социалния живот на българите в Батак
от времето на анадоло-джагалското иго :


За първи път днешното име на Батак се споменава в писмени документи от XVI в. В кричимския манастир „Св. Богородица" е запазена и сега плочата с надпис от чешмата, построена от батачани през 1592 г. В този надпис ясно личат думите „село Батак" и имената на строителите - Анастас, Велю, Теню и Герю. Ценни сведения дава един друг документ с дата 14 октомври 1637 г., издаден от Христо п. Константинов, чийто препис е направен по документ от XVI век. Уточнявайки владенията на султан Сюлейман I (1520-1566 г.) и по¬точно границите на владенията му в Чепинското корито, се споменава и село Батак, край което минавала границата на Чепино. През цялото си съществуване Батак е известен като чисто българско селище - тук никога не са живели турци или други малцинствени групи. През XVI и XVII век много корави българи, запазили вярата си и националното си чувство, се преселват в Батак. Над 30 рода през този период идват от Серско, Драмско, Разложко и Неврокопско, 14 - от Чепинското корито, преселват се българи от Западна Македония и други краища на страната. Тяхното идване дава тласък на материалното и духовното развитие на Батак, утвърждава българщината.

Батак се споменава в някои турски документи и през XVII век. От това време е останало наименованието му „Хайдушко гнездо" - селище на корави и непреклонни българи. Затова и хайдутството е постоянен негов спътник. Народната памет и документи пазят спомена за хайдушките сборища и разказват легенди за Страхил войвода, Гола Вода и Паяка, Дели Аршенко, Тодор Банчев, Бейко, Янко Кавлаков, Митю Вранчев и други.

През Възраждането икономическото положение на батачани се подобрява значително. Основен поминък на населението е дърводобивът и дървообработването. В обширната Баташка планина израстват към 150-200 чарка-дъскорезници. В робските условия батачани стават икономически господари на планината. Развива се много добре и търговията. Баташките дъски и греди се изнасят на пазарите в Пазарджик, Пловдив, Кавала, Драма, Солун, Измир и Александрия. Освен с дъски, греди и дърва, батачани търгуват с аби, шаяци, кожи, саздърма, лой и други произведения на Занаятчийството. Разположението му на важния търговски път, свързващ Македония с Тракия, спомага да се развива и ханджийството. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. тук са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му.

Благодарение на доброто материално състояние на батачани в града разцъфтява и просветното дело. През 1813 г. Жителите построяват нова каменна църква „Св. Неделя" (днешната историческа църква). Пловдивският паша дава срок храмът да се завърши за не повече от три месеца. Вдига се баташкото население - и мъже, и жени, и деца, и вместо за три месеца църквата е построена за 75 денонощия. Тя е една от първите църкви у нас, строени през Възраждането, и носи белезите на средновековните традиции. В първите години църквата служи и за килийно училище.

През 1835 г. В Батак се открива и светско училище от видния възрожденец Хаджи Найден Йованович (1802-1862 г.). Той престоява в Батак до 1839 г., след което се отдава на книгоиздателска дейност и търговия с книги. След Хаджи Найден в Батак учителствуват: калугерът Генадий, Драган Манчов, Михаил П. Куманов, Симеон Андонов, даскал Андон Шопов, Атанас Мишев, Никола Ковачевски, Христо Драганов, Петър Горанов, Тодор Попнейчев, Димитър Тонджоров и др. През 1850 г. към мъжкото училище се открива и девическо с 40 ученички. Голяма морална и материална помощ на училището оказва видният възрожденец Александър Екзарх,с когото баташките кметове Аню Паун чорбаджи, Горю Кавлак, Трендафил Паун и други поддържат оживена връзка.

От Батак израстват и видни дейци на Българското възраждане, които подпомагат и тласкат напред духовното издигане на нацията. През XIX век Рилският манастир е най-големият център на националното ни пробуждане. Цели 40 години той е ръководен от баташките игумени Йосиф, Кирил и Никифор. Архимандрит Йосиф (1 766-1860 г.) е игумен на Рилския манастир 28 години и възстановява манастира в сегашния му вид, след неговото изгаряне през 1833 година. Негова е заслугата Неофит Рилски да дойде като учител В манастира. Игумен Йосиф създава цяла школа от възрожденци и манастирът придобива голяма известност.

През Възраждането тук израстват видни духовни дейци – авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, и книгоиздателят Драган Манчов.

По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многобройни башибозуци, съставени предимно от помаци от околните села и предвождани от предвождани от Ахмед Барутенлията, Ахмед Тъмръшлията и Хаджи Рузгяр, [1] [2] загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.

Години след Априлското Въстание Батак представлява грозна картина от пожарища, клади и руини, следите на които не се заличават цели десетилетия. Възстановяването му започва още през 1876 г. от останалите живи батачани. Те се завръщат в старите огнища и започват борба за нов живот. В продължение на няколко години се възстановяват и чарковете и се построяват нови. Развива се активно животновъдството, търговията и други отрасли на икономиката. Батак постепенно започва да се съвзема и да живее с пулса на времето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите