Re: Кой е Rex Борис в българската история ? / Наука / Хуманитарни науки / История

Тинит,
имаме още един пример за канонизиране на родоотстъпник
и противник на българската вяра.
Някой си "Свети Боян Войн - Енравота".
Ето и някои слова за него в полза на канонизяцията му от :

Васил Н. Златарски
История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852)

Б. Първо българско царство.
II. Териториално разширение и политическо издигане

3. Успехът на християнството и засилване на славянското влияние

„Когато изчезнал измежду хората, [Омортаг] свършил живота си при трима синове, от които по-старият се именувал Енравота , вторият — Звиница , а третият — Маломир , последният наследил властта на баща им.” Така ни представя приемствого на българския престол Теофилакт Ох-

стр 425

ридски [1] след смъртта на Омортаг, което се потвърждава и от други извори и особено от достигналите до нас епиграфски паметници, дето името на новия хан се явява във форма . [2] И тъй непосредствен приемник на Омортаг бил най-малкият му син хан Маламир (831—836). Причината за обхождането на двамата по-стари синове Омортагови в полза на най-малкия в престолонаследието Теофилакт не ни пояснява; обаче трагедията, която се разиграла в ханския род наскоро след покачването на Маламир, ни дава възможност донейде да търсим причината в общото развитие на вътрешните събития в България.

Теофилакт разказва, че Енравота, който се наричал още Воин (Боян), недълго след смъртта на Омортаг си спомнил за затворения Кинам и помолил брата си Маламир да го изнамери и да му го изпрати. Маламир не оставил без внимание просбата на брат си: той извадил Кинам от тъмницата, дето го намерил гладен, кирлив, побледнял, отслабнал, и като го очистил и натъкмил доколкото било възможно, изпратил го на Енравота. Когато последният го видял тъй изменен, че отначало дори не можал да го познае, попитал го за причината на промяната. Кинам, след като му разказал за мъчението си в тъмницата и веригите, отговорил му, че едничката причина на всички страдания била вярата в Христос и че „каквото претърпял за нея, не го смятал за страдание, а го имал за голямо удоволствие и наслада”. Кинам останал да живее при Енравота, който го много обикнал и постоянно в разговорите си го разпитвал за вярата в Христос. Резултат от това сближение с освободения Кинам било туй, че Енравота, „като изучил великата тайна на благочестието и сравнил

--------------------------------------------
1. В житието на Тивериуполските мъченици вж. Migne, Patrologia gr., t. 126, § 31, col. 193. — М. Соколов, каз. съч., стр. 242.

2. Известията за непосредствения приемник на Омортаг и тяхното съотношение вж. нашата статия „Приемниците на Омортаг”, пак там, стр. 757—765, а също и “Известия за българите”, пак там, стр. 34. Що се отнася до написа на името, ние считаме за по-правилен оня на надписите: и .

стр. 426

чистотата й с мръсотията на българската религия и якостта на божието слово с гнилостта на българското безумие, погнусил се от безбожието, прегърнал богопочитанието, повярвал и приел кръщение”.

Когато Маламир се научил за това, той бил твърде ядосан. Той повикал брата си и поискал от него веднага да се отрече от „чуждия бог”, като го заплашвал в противен случай със смърт. Но Енравота отказал да изпълни заповедта на брата си, като предпочел да умре за името Христово, отколкото да живее беззаконие с нечестивите. Тогава Маламир веднага обявил смъртното му наказание.

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Енравота, „като изучил великата тайна на благочестието и сравнил
чистотата й с мръсотията на българската религия и якостта на божието слово с гнилостта на българското безумие, погнусил се от безбожието, прегърнал богопочитанието, повярвал и приел кръщение”.

Е, голям подвиг е да изучиш гръко-юдейските глупости.
Още по-голям, е да се гнусиш от българската си вяра и произход.

Това е още един пример за същността на днешната
антибългарска антиправославна антицърква
с подгласник : антинаучната антибългарска антиистория.

Следващите и последващи лъжи са, че българите са тангрета,
циганета, турчета и др. "индо-индийски" дивотии от Памир,
Дивотил и Тапир.