Уважаемият съфорумник KAGAN пита: Само не разбрах защо ние говорим на славянски език?

Никой досега не отговори точно и ясно как стоят нещата.

Най-напред ще преформулирам въпроса така: Защо нашият език е славянски?

И, разбира се, ще дефинирам (ще определя) понятията, понеже иначе споровете и твърденията са безсмислени.

Нашият език е езикът на Петър Берон от Котел, на братя Миладинови от Струга, на Петко Славейков от Трявна, на Йордан Йовков от Жеравна. Обикновено се нарича български език, но той не винаги (във времето) и не навсякъде (в пространството) е носил това име - български език. Поради това ще наричам българския език нашият език.

Остава да се определи какво значи един език да е славянски.

През 9-ти век християнски мисионери (имам пред вид Светите Седмочисленици) превеждат Светото Писание на език, на който Господнята молитва звучи така:

Отьче нашь иже еси на небес:е:хъ да святитъся имя Твое да приидетъ ц:е:сарьствiе Твое да б:ж:детъ волiа Твоiа iако на небеси и на земли. Хл:е:бъ нашь нас:ж:штьнъiи даждь намъ дьньсь и остави намъ длъгъi нашя iако же и мъi оставлiаемъ длъжникомъ нашимъ. И не въведи насъ въ искоушение нъ избави насъ от лоукаваго.

Този език тогава се е говорел в голяма част от Европа. Тогавашното му (9-ти век) разпространение сега не ни е точно известно, но се счита, че той е бил разпространен поне в басейна на средния Дунав.

На този език има запазена достатъчно книжнина - предимно преводна. Нещо повече, Богослужение на този език и досега се практикува. Поради това можем да кажем, че този език е известен - има хора, които го знаят.

Този език аз ще го наричам език на Светите Седмочисленици (ЕС7), а иначе се именува различно: старославянски, старобългарски, църковно-славянски.

В някои от запазените стари документи, написани на този език, самият език се определя като "язъiкъ слов:е:ньскъ". Това не означава, че всички говорещи на този език тогава са знаели как този език се нарича. Повечето хора нямат нужда да назовават езика си, нито етноса си. То и сега понякога си все още така, а тогава пък е било съвсем така.

Всички говорими диалекти, близки до ЕС7 и взаимно разбираеми през 9-ти век, ще ги наричаме диалекти на (старо-)славянския език. Всички днешни езици, произхождащи от диалекти на старославянския език, днес се класифицират като славянски езици. Освен нашия език, славянски езици са сръбско-хърватският, руският, чешкият, полският и др.

За да бъде пълно определението, трябва да кажем какво значи един по-нов език да произхожда от някой по-стар език. Ами това значи да е възможно плавно и непрекъснато изменение от по-старото в по-новото състояние, без носителите на езика да осъзнаят, че минават на друг език. Е, от някогашния ЕС7 до нашия днешен език плавно непрекъснато изменение е възможно. Поради това нашият език е славянски.

Тук дадох общоприето определение на понятието "славянски език" и по това определение нашият език е славянски. Това е класификация на нашия език. Нашият език принадлежи и към други общоприети класификационни групи: (1) той е индо-европейски, каквито в прочем са всички славянски езици, (2) той е балкански език, каквито още са румънският, (ново-)гръцкият и албанският.

Вие можете да давате колкото си искате други класификации на нашия език, но те не могат да отменят изложената по-горе негова класификация като славянски език. Тази класификация има и практическо, и научно значение, и няма как на международната лингвистическа общност да се забрани да я използва.

Ако някой от Вас даде друго определение на понятието "славянски език", различно от изложеното по-горе, то това ще бъде друго понятие, не отменящо изложеното от мене, което може да доведе до друга класификация, не отменяща класификацията на нашия език като славянски по изложеното от мене определение.

Както виждате, общоприетото понятие "славянски езици" е чисто лингвистично. Използването му във всеки друг смисъл не е обосновано. Това понятие изобщо не предполага наличието на славянска раса (или поне на славянски генофонд), славянски етнос, славянска материална или духовна култура. Смесването на тези понятия си е чиста злоупотреба и е далече от сериозната наука.

И на края ще илюстрирам как се стига до извода, че от ЕС7 (9-ти век) до нашия днешен език е възможно непрекъснато плавно изменение. За целта ще приведа текста на Господнята милитва, както звучи на нашия език сега:

Отче наш, който си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти както на небето, тъй и на земята. Хлябът ни насъщен дай ни го и днес и ни опрости дълговете, както и ние опростяваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.

Вижда се, че промените са обозрими. Историческата лингвистика в този случай не се съмнява, че промените са настъпили плавно, незабележимо за носителите на езика. Тя може да проследи и обясни съществените промени.