Аз си обяснявам нещата по следния начин. Източните и западните славяни, нямат нищо общо с южните славяни. Отделни народи са, както исторически, така и генетически. Говорели са на сходни, но различни езици. Вероятно траките, скито-сарматите и славяните са били близки и родствени народи, с близки и родствени езици. Но отделни по своята същност. После преминаваме към един съществен момент. Създаване на славянската писменост и култура. Къде се случва това? В България! Създава се един велик проект, с огромни школи, със страшно голямо обучаване на кадри, творене на славянски писмена, чрез хилядите църкви и манастири, съществуващи в България. Това което се случва в България, може и да е по-слабо от това случващо се по размери в Рим и Византия, но е нещо несравнимо спрямо културното развитие на северните и източните части, на това което днес наричаме Централна и Източна Европа, т.е. спрямо западните и източните славяни. След създаването на слмавянсата писменост и култура, България започва да разпръсва културно и вероятно политическо влияние, което не е доловено от византийските хронисти, заради географската отдалеченост на земите в които се случва. Чрез славянската писменост и култура, изцяло българска по своя замисъл и изпълнение, българите налагат своето влияние и създадения изкуствено църковно-славянски език, над сърби и руснаци. Безспорно мисля е че културата и религията в Сърбия и Русия са били доминирани от българският църковно-славянски език и книгите вървящи с него. Не е нужно да споменавам създателят на сръбската църква и култура-българинът св. Сава, за ежегодните изнасяния на литература и кадри в Сърбия. Много нужно е да споменем, културната и религиозна революция, която е извършена в Русия от българите Григорий Цамблак и Киприан Българинът. Твърди се, че русите били похристиянчени от Византия, но е смешно да не допуснем, че там са вършали и български попове, най-малкото заради множеството етнически българи в Киевска Рус по онова време, а и заради дългата обща граница между Дунавска България и Киевска Рус. Та така според мен на тези народи-сърби, черногорци, босненци, руснаци, украинци и белоруси, се налага българската норма на говор-църковно-славянският език, изменил се спрямо местните диалектни говори на тези народи. Нещо което се е случило и с английския да речем, който въпреки че спада към немската езикова група, всъщност се базира в голямата си част на френския. Та това мога аз да изкажа като мои разсъждения по темата, като слаба точка ми се явява, как сме наложили нормата на езика си в Полша, Чехия и Хърватско, отчитайки че те са котилици. За Чехия и Словакия, като наследници на Великоморавия и като често убежище на български царски династи в изгнание, ми се оформят някои моменти, но въпреки това обяснението за тези страни е доста сложно, направо невъзможно.

Поздрави.