— Аман, господине, отговори ми той, като сложи ръцете на гърдите си, българи сме и на гръцки до сега сме научили само „калимера”, „каланюкта”, ,адио” и „ден ксевромен вулгарика”, но имаме страх от андарти та казваме, че сме гърци. Яз разбирах вече такива работи и от други места на Македония, никак не бех раздразнен спрямо тия нещастни, тероризирани хора и спокойно преминах на български в разговора със своя домакин. След неколко минути, когато седяхме до огнището, пиехме кафе и приказвахме за техните селски работи, в стаята влезоха попът, кметът и няколко души селяни. Като чу българската реч и разбра, че маската е вече свалена, попът-гъркоман ме поздрави на чист български език и така продължихме разговора целата вечер. Аз отбегвах да засягам трънливи политически въпроси, разправяхме за обикновени работи от техния живот, и аз чувствувах, че за тия хора беше приятно да забравят поне за едно късо време, че са гърци, и без страх да говорят с един чужденец на своя роден език.
Бех много доволен, че разплетох и тук една гръцка интрига и никак не обвинявах селяните, че се страхуват от андарти, защото знаех, какво ги заплашваше, ако те биха се осмелили да бъдат „еретици-схизматици”. По-долу ще опиша един грозен и отвратителен епизод от гръцкия терор, следите на който имах случай отблизу да наблюдавам.
Гръцки терор
Не е ново за никого, че главната подбудителна причина за погърчването на българите не беше културната гръцка пропаганда, нито желанието да се откажат българите от “схизмата” нито някакво тяхно си убеждение, че са от гръцки произход, а само страха от турски потисничества, а по-късно от терора на гръцките андарти. Примери за техни зверски жестокости има много по цела южна Македония. Яз знаех за много терористически дела на гръцки андарти спрямо „еретици-схизматици”, разбрах, какво заплашваше по много места българите, ако те посмеят да се противопоставят на гръцкия терор, прикриван и насърдчаван от турските власти. Ще разправя тук за едно грозно събитие, на което бех близък свидетел.
През есента на 1905 г. живеех в хубавото градче Катерина. Населението там беше гръцко, имаше и власи, които се признаваха за гърци, и каракачани, които водеха ромънска пропаганда. Българи имаше само кюмурджии по гористата планина, погранична с Берската кааза. Едно дъждовно есенно утро моя гавазин рано ме събуди и съобщи: „Господарю, гърците изклали 15 българи-кюмурджии в планината. Само двама избегали и са дошли сега тука при тебе.” Набързо се облекох, излезох от спалнята и видех двама човека, дрипави, изцапани с кал, полудиви от страх, които ми разправиха, че към полунощ една гръцка банда нападнала техните колиби в гората. Андартите вързали с въжета всичките работници кюмурджии, изкарали ги навън и с ятагани ги насекли на парчета. Само един сполучил с едно ножче да пререже въжето на себе си и на своя другар, та двамата избегали под обстрелването на андартите и дошли в Катерина направо при мене. Яз ги изпратих при каймакамина и същевремено заповедах на ротния командир на жандармерията да назначи неколко конни жандарми, понеже и аз искам още веднага да отида на местото на произшествието.
Привечер стигнахме на местото. Около две малки колиби на земята в калта лежаха 15 трупа с отсечени глави, извадени очи, обезобразени лица, мушкани с ятагани. Върху некои гърла, както се виждаше, още приживе беха турени горещи въглища. Каймакамът, един млад турчин с европейско възпитание, зашеметен от тая картина, се хвана за косите и извика: „Какъв ужас! Каква дивотия!”.
Яз направих неколко фотографии за да остане реален спомен от средствата, с които „схизматиците” се обръщаха в „истинската православна Вера” и с които се доказваше, че македонското население било чисто елинска. За нощуване ние отидохме в най-близкото гръцко село. Вечерта и другата сутрин се водеше следствие. Разпитани беха много селяни и околни чобани, но, разбира се, никой нищо не знаеше, против никого немаше никакви улики за съдействие на бандата. Само командирът на жандармерийската рота намери в гората една изгубена от некой андартин топка, каквито гърците носят върху обущата си, и ми я представи с такава гордост и задоволство, като че ли да е заловил цялата банда.
|