Легендата е измислена през възраждането, но е подбрана много добре и, както знаем, е изиграла и досега играе важна роля за нас.
В основата, разбира се, стои баснята на Езоп за селянина, който не успял да убеди с думи синовете си да не се карат и решил да им даде пример. Първо им дал да счупят целия сноп, ама те не могли, после развързал снопа и им дал пръчките една по една, а те лесно ги начупили. Поуката: "Така и вие, деца, ако сте на един акъл, ще сте недосегаеми за враговете си".
По-интересното е, че тази история се разказва и за скитския цар от 2 в. пр. Хр. Скилур, т.е. е битувала из онези територии, където по-късно управлявал Кубрат.
Плутарх, Мъдри изказвания на царе и пълководци, 17 (Moralia 174 F):
"СКИЛУР.
Преди смъртта си Скилур, който оставил след себе си 80 синове, подал на всеки от тях сноп копия и ги накарал да ги счупят. Когато обаче всички отказали, той извадил едно по едно копията и лесно счупил всичките, поучавайки синовете си, че ако стоят заедно, ще останат силни, а ако се разделят и враждуват, ще бъдат слаби."
Плутарх разказва историята със скитския цар и в "За бъбривостта" (Moralia 511 C).
И Езоп, и Плутарх са били доста четени у нас през възраждането, така че историята е била позната. Била е много популярна и в западна Европа.
А инак сноповете пръчки/копия/стрели като мотив се срещат в най-различни култури, обикновено като отличителен белег на някакви длъжностни лица. Според Херодот скитските гадатели носят снопове върбови пръчки, с които гадаят, като ги разстилат по земята. Пак скитските царе бяха пратили на персийския цар Дарий пиле, жаба, мишка и пет стрели.
Римските ликтори са с фасции от бреза или бряст, а персийските маги припявали около вечния огън със снопове пръчки от тамариск.
|