|
Тема |
Витата скала |
|
Автор |
dedo_minu (член) |
|
Публикувано | 04.12.06 14:30 |
|
|
По габровскиа край има една скала. От Севлиево по пьтя кьм Габрово като се премине разклонението за Дералии (мотополигона - Горна Росица) и след няколко километра над село Сьрбеглии (Яворец) в далечината от ляво се вижда Витата скала. Според легендите там имало халки са врьзване на корабите.
Какви халки? Какви кораби? Каква вода? Какво море?
Има една бьлгарска народна певица - Вьлкана Стоянова. Тя има една песен за село Габрово... Стильт на изпьлнение е близьк до арамейските-асирийски народни песни. Започва мотива с наш кавал и после кавальт се прелива от невероятния глас на нашата певица.... Бьлгарският мотив може да се нарече и арамейски или асирийски или вавилонски - все е тая.....Не е толкова важно как ще се нарече. Важното е че народната ни песен ни отнася назад през хилядолетията.... Най-малко 3-4 хиляди години... ако не и повече...
В песента ако не се обрьща внимание на по сьвременната ракия и по новото име Димитьр, то песента разказва за един морски, габровец, моряк, гемиджия.
Та песента е малко автохтонна, като легендата - за морското село Габрово
Кога? Как? Защо? Не зная но става дума за много старо време - от времето на Градешница или кой знае....
Ето и думите:
Димитьр кара гемия
гемия с вино й ракия.
Гемията му й запряла
сред море на бряг мор камьк.
Чуди се мае Димитьр
как да изкара гемия.
Извади медни кавали,
засвири жално та милно
кавал му свири и говори
Месчинко ясна грейнице
виждаш ли село Габрово
и мойто любе Марийка.
|
| |
|
|
|