|
от глава на "Освободителните борби на Македония", т. II на Христо Силянов:
. . .
Въ Анхиало, обаче, се разиграха потресни събития, които хвърлиха черно петно върху целото движение: по-големата часть на града бе унищожена отъ пожаръ и 14 души загинаха въ пламъците и въ едно ожесточено сражение, което трая целия день. Въ късо резюме, историята на страшните анхиалски събития е следната: Близу до Анхиало има единъ манастиръ, „Св. Георги”, владенъ отъ гърците, но оспорванъ, като много други гръцки църковно-общински имоти, отъ българите. Уведомено, че въ манастира, гърците държатъ складъ отъ оръжие и муниции, правителството, още преди митинга, изпрати едно войсково отделение, което конфискува складираното оръжие. Пазачите на склада, обаче, успеха да избегатъ и да се укриятъ въ града. Следъ тази находка правителството натовари българската църковна власть да управлява временно манастира, докато съдилищата се произнесатъ по спора за правовладението му. Българите отъ околните села, които до тогава немаха достъпъ въ манастира, поискаха въ навечерието на митинга, да посетятъ манастира, но се натъкнаха на въоръжена съпротива отъ страна на анхиалските гърци; посрещнати съ пушечни изстрели, те се върнаха. На 30 юлий жителите на същите села се отправиха къмъ града за да взематъ участие въ оповестения митингъ, но като наближиха града, те беха пакъ посрещнати съ пушечна стрелба. Паднаха неколцина ранени. Нападнатите отстъпиха, по-голема часть отъ техъ, ожесточени, се върнаха въоръжени и предъ самия градъ се завърза правилно сражение. Гърците, изтикани, отъ позициите си, отстъпиха въ града и се затвориха въ неколко учреждения, а най-много въ църквата, където имаха складирано значително количество оръжие и муниции. Сражението се пренесе по улиците и предъ църквата. Малкото жандармерийско отделение се оказа безсилно да разпръсне сражаващите се. Напраздно и околийскиятъ началникъ увещаваше обсадените да спратъ стрелбата за да се отслаби ожесточението на нападателите и да се тури край на кръвопролитието. На поканите му гърците отговаряха съ по-силенъ огънь. Между това, въ една къща избухна пожаръ. Силниятъ ветъръ спомогна за бързото разпространение на огъня, толкова повече, че по-големата часть на къщите съ дървени. Сражението обаче не спираше. На поканите на околийския началникъ да прекъснатъ стрелбата, за да се организира спасителната служба, обсадените отговаряха пакъ съ гърмежи. Тогава властьта остави сражаващите се и се зае съ спасяването на хората, които се бореха съ огнената стихия. Пожарната команда отъ Бургазъ и едно войсково отделение пристигнаха на коне, но пожарътъ, продължаваше да се шири. Вечерьта, къмъ 8 часа, пристигна отъ Карнобатъ, където се намираше на лагеръ Бургазкиятъ гарнизонъ, едно по-големо отделение войска. Тогава гърците се предадоха. Пожарътъ, обаче, бе окончателно потушенъ чакъ на другия день зараньта.
Равносметката на този съдбоносенъ за Анхиало день е: 14 души убити, отъ които 4 българи, 733 сгради (отъ всичко 1147) изгорели, между които околийското управление, телеграфо-пощенската станция, почти всички други държавни учреждения, заедно съ архивите, гръцкото училище, българското училище, една джамия и пр.
|
Re: Въпрос Анхиало 1906 [re: thorn]
