Чрез събитията, станали в Македония и Тракия, правителството на Стамболов раздухвало националистически чувства. С груби и брутални методи то се мъчело да изсели гърците от черноморските градове и да заграби имотите им… Часовникът на историята показвал 30 юли 1906 година.
Денят започва с това, че гърците се събрали в катедралната църква под водачеството на владиката Василиос. Погромаджийската група се промъква в града и се установява в турската джамия. Между двете страни започва престрелка. В този решителен час официалната власт не се намесила, за да избегне кръвопролитието, макар че в манастира се е намирала войскова част, която е могла да сложи край на инцидента.
Към 11 часа се запалва къщата на Лебледжията - един от местните богаташи. По-късно пожари се появяват и в други части на града. Скоро огънят обхванал всичко. Струпаните една до друга къщи горели като факли, с шум и трясък. Ужасеното население се хвърлило да спасява покъщнината си, но облаците дим и горещ въздух ги изгонили на морския бряг. Задухал силен североизточен вятър, които още повече разпалвал пожара. Но благодарение на него огънят отклонил своя път и запазил един квартал от няколкостотин къщи незасегнати. Това са били къщите на източния бряг около църквата "Христос", някои от които са оцелели и до наши дни. Към 6 часа вечерта огънят свършил жестокото си дело.
1000 къщи, обществени постройки, множество малки византийски църкви изчезват завинаги. В пламъците намират смъртта си 14 души.
Използвани са материали на ДИМИТЪР СТЕФАНОВ, Бащино огнище - ПОМОРИЕ, 1971 г

Поздрави,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите