Такава по принцип няма, но би била от неолитната раса.

Неолитна раса няма, генийче.
Я да видим дали нема и Тодорка Врачанска:

Европейската цивилизация е започнала от Враца. В това са убедени археолозите, които в края
на месец октомври 2004 г. изровиха край врачанското село Оходен най-стария запазен скелет в Европа.
Според учените находката наистина е сензационна и със сигурност показва, че тук е била родината на
земеделската култура на Стария континент.
Скелетът е на 9000 години и е около 4 века по-стар от намерените досега на Балканския полуостров,
твърди ръководителят на експедицията археологът Георги Ганецовски от врачанския исторически му-
зей. Според член-кореспондентът на БАН Хенриета Тодорова скелетът е по-млад - на 8100 години. Това
не го прави по-малко ценен. От тази епоха у нас не са намерени дори части от човешки скелет. На Бал-
каните има 3-4, но нашият е изцяло запазен.
Археолозите видели череп под прага на древно жилище миналата събота. Той има белези на ли-
це с европеидни черти от средиземноморски тип. След като внимателно изчегъртали пръстта около
него, се показал непокътнат от времето скелет в ембрионална поза. Антрополозите, които огледаха
останките, смятат, че те са на млада жена с впечатляваща холивудска усмивка. Всичките й зъби са
красиво подредени и хубави като на съвременна кинозвезда. На шега археолозите сложиха работно име
на находката, като я кръстиха Тодорка - на името на кмета на село Оходен.
Цяла седмица след откритието екипът се подготвя за уникалната операция по изваждането му. Досега
никой на Балканския полуостров не е могъл да извади скелет в цялост. Тодорова е участвала в три-
четири подобни опита, но костите се разпадали. Затова останките на младата дама, открити на 1,5
метра дълбочина, бяха оставени с по 50 см пръст около тях. После ги обвиха с плат и ги поставиха в
армиран гипсов кожух. Така товарът натежа 300 кг и бяха необходими 10 човека, за да се извади на по-
върхността. После гипсовият ковчег бе натоварен в стара уазка, взета от врачанското БКС, и закаран
до лабораторията на историческия музей в града.
Част от костта на ръката - от рамото до лакътя, липсва. Според учените това вероятно е
влизало в ритуала на тогавашните погребения. Откривайки първото погребение от този период - мо-
нохромен неолит, попадаме на най-ранното човешко присъствие и това е важен научен принос в изс-
ледването на праисторията, смята Георги Ганецовски. Според него Тодорка от Оходен преобръща пред-
ставите кога се е появила земеделската цивилизация. Разкопките доказват, че това е станало в края
на последните няколко века на седмото хилядолетие преди Христа. Експедицията за търсене на най-
ранната земеделска цивилизация на Балканите, в която участват 6 специалисти по праистория и пале-
онтология, очаква сензацията още от началото на разкопките през пролетта. Проектът се финансира
от Националния фонд за научни изследвания към просветното министерство и сега тече вторият етап
от неговата реализация. Съставът на учените е респектиращ. Сред тях са член-кореспондентът на
БАН Хенриета Тодорова, консултант на проекта, Златка Златева и Елена Маринова от Софийския уни-
верситет, д-р Лазар Нинов от БАН и експертката по разчитане на следи върху кости Вивиана Митева.
Най-старото досега известно на науката праисторическо селище у нас край Оходен се намира
на брега на река Скът и е на по-малко от два метра под земята. То е запазено в автентичния си вид. От
пролетта са започнали редица ценни разкрития. Намерено е първото полувкопано жилище с избено по-
мещение отдолу и под, измазан с дебел слой глина, който осигурява перфектна термоизолация. Първи-
те земеделци по нашите земи трябва да са били истински виртуози при обработката на кремъчните
изделия. От тях археолозите са открили над 2300 артефакти. Тогавашните земеделци са открили ке-
рамиката, печената глина, като са превръщали едно вещество в друго чрез химична реакция, смятат
учените. Археолозите край Оходен си поиграли и на златотърсачи, като промили десетки килограми
пръст в река Скът. Но вместо самородно злато те открили нещо не по-малко ценно - полуовъглени
житни зърна. Това означава, че в праисторическото селище са намерени остатъци от домашно зърнох-
ранилище в избата на едно от жилищата. След генетичен анализ се очаква от тях да се получи нова
информация за най-древната пшеница, използвана за храна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите