Здравей,

Сетих се нещо за 1 ноември.

На тази дата по стар стил църквата е почитала Рилския светец,а понастоящем засвидетелстваме приемственост и празнуваме Деня на народните будители.

В католическия запад празникът съвпадащ по време е "Вси светии" и изглежда е свързан с въпросите около началото на църковната година и традицията на Архангелова Задушница в източното православие.В подкрепа на тезата е следното:

Първи ноември – Денят на всички светии – е католически празник в чест на светците. Но през V век преди Христа в келтска Ирландия лятото е свършвало официално на 31 октомври и на този ден се е чествал празникът "Самхаин", келтската Нова година. Историята разказва, че тогава всички, умрели през миналата година, идват на Земята да търсят тела, в които да се вселят за следващата. Хората са вярвали, че това е единствената надежда за живот след смъртта. Келтите казват, че всички закони на пространството и времето спират да действат по това време на годината и позволяват на духовете да се смесят с живите. Хората обаче не позволяват на духовете да се вселят в телата им и затова вечерта на 31 октомври гасят огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличат се като вампири и шумно обикалят от къща на къща, за да изплашат призраците, които искат да обладаят телата им. Според една друга версия за това защо келтите са гасили огъня пред домовете си това е желанието на тези племена да запалят огъня от общ източник, от Огъня на Друидите, който се е намирал в Средна Ирландия, близо до Исинач. Някои легенди разказват, че келтите са изгаряли на клада хора, обладани от духове, за да дадат урок на призраците. Римляните възприемат келтските обичаи, но през I в. от новата ера спират да изгарят и принасят в жертва човешки същества.

Празникът "Вси светии" е пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в страната си. Смята се, че традиционната фраза "номер или лакомство" не идва от ирландските келти, а от европейския празник за душата, който се е отбелязвал през ХIХ в. На 2 ноември – Деня на всяка душа – древните християни обикаляли от село в село, за да молят за "парче за душата" – хляб със стафиди. По традиция най-много се давало на просяците, които обещавали да споменат в молитвите си с добра дума покойните роднини на дарителите. Хората вярвали, че мъртвите остават в преддверието на ада след смъртта и че молитвите им помагат да намерят пътя към рая.

Литературен форум,Брой 37 (478), 13.11. - 19.11.2001 г


Излиза ,че до преди съвсем скоро честването на Рилския светец от Българската църква е съвпадало по време с католическия празник на тиквените фенери.