|
Нестинарската обредност обхваща територията между Василико (дн. Царево) в България и Люлебургаз-Виза-Сарай в европейска Турция. В тази област селата могат да бъдат групирани според езика (диалекта) им:
· чисто гръцки села - Кости, Бродилово, Агио Стефана, Каланджа (Синеморец), Аксиджим, Агио Яни, Трулия, Ургас
· чисто български села - Ургари (дн.Българи), Мързево, Дерекьой, Варвара, Резово (във вътрешна Странджа), Блаца, Маджура, Пиргоплу, Урумбеглу, Ятрос, Пенека, Ченгер
· смесеното село е Бунархисар
Резово е едно от селата, хората от които се събирали при свещената пещера на света Марина в землището на село Сливарово. Пещерата е наричана по традиция "манастир". На това място ходели българи и гърци от селата Кости, Граматиково, Сливарово, Ахтопол, Резово, Българи, Цикнихор, Маджура, Синеморец, Бродилово, Кондолово, Камила, Блаца, Карациново, Стефаново, Корфу-колиба, Агио Стефанос, Курколиба, Малко Търново и от цялата т. нар. Хасекия.
Трудно е да се очертае територията на нестинарската обредност по села, особено като се има предвид, че сведенията са с малки изключения след 1878 година. Не бива да се забравя, че още през 20-те години на 19 в. по време и след Кримската война (1833-1856г.) и преди Освобождението големи групи от Източна Тракия и специално от вътрешна Странджа мигрират към Русия, Бесарабия, Влахия и в дълбочината на българските земи. Нестинарите, които се появяват през 20-те и 30-те години на 20 век в селища, в които този обред е бил непознат, са преселници от вътрешна Странджа.
Преселилите се от Странджа в северна Гърция гръкоезични нестинари/анастенария (на съвременен гръцки език), са били заселени на компактни групи - селата Агия Елени, Лангада, Мавролевки и Лимнохори. Техните селища са в една област (регионите на Драма и Солун) и обредността, след дълго скрито съществуване, отново е в силата си, макар и с някои иновации. Потомците не нестинарите, които по различни причини живеят в други райони на Гърция или в чужбина, винаги се връщат в нестинарските селища при своя тиас за "панагира на Св.Св.Константин и Елена". Мнозина от тях идват и за обреда на деня на Св. Атанас през зимата.
Нестинарите-гърци и до ден днешен наричат вътрешна Странджа "родината". Когато имат възможност, те се връщат да играят там, в земите на предците си, при своите "братя", българоезичните нестинари. Те помнят от кои селища са се изселили дедите им, но сега паметта им съхранява едно общо месторождение.
"Голямата аязма"("Влахово", "Одърчетата", "Припор" или "Трипори") е "родното място". Всички села от района, както тези, които извеждат произхода си от легендарното селище, така и останалите, са ходели в неделята преди деня на Св.Св.Константин и Елена на панагир на Голямата аязма. Преустановили играта върху огън на товя място през 1931г. Там правели водосвети пиели от свещената вода, колели курбани - бикове, овце, овни, борели се момчетата и младите мъже, ядели, пиели и след обяд се завръщали в селото водени от шествието на нестинарите. Всяко село имало своя аязма и свое "одърче" в местността и терен за общата трапеза.
Легендарното село е център на обредните изживявания на нестинарите и източник на енергия за цялостния им мироглед. Именно поради факта, че е обредно и верско селище, Голямата аязма/Влахово е осмисляна в преданията на нестинарските села като тяхно родно място. Там се е зародила вярата в Св.Св.Константин и Елена и огнената й обредност - на това място светците били намерени мъртви, Бог там избрал своя заместник на земята и еленът дошъл, за да почисти свещения извор с рога и да бъде жертвопринесен. Първото жертвоприношение на бик било извършено пак там. Голямата аязма/ Влахово винаги е осмисляна като светая светих на района. Българите и гърците вярват, че там имало селище с хилядолетен живот, от което те са се разселили. Много е важно да се подчертае, че вярващите не се определят етнически в разказваната легенда като българи или гърци, които обитават селището. Те са "братя", каквито "братя" са иконите им - според легендата изработени от едно дърво, три за с.Българи и три за с.Кости, изписани на едно и също място.
Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!
|
нестинарството
