Това поне казват някои мои приятели които поназнайват психиатрия ,та даже си изкарват и хляба от нея ,след като в един момент от поредния ни тих напоителен разговор в уютно кръчме,реших верен на принципа на фелдкурат Ото Кац да ги развеселя със следното послание на един шут:

" Автор Йoaн_Mизийckи (Чудотворец) Публикувано 04.08.06 23:55
Първо, тръгнал си да играеш моята игра, което автоматично те обрича на яка издънка.
А е така, защото играта ми няма правила. Ти, старче, можеш ли да живееш и да правиш нещо без правила? Не мисля така. Тцъ, не можеш. Целият ти живот - или поне най-хубавата част от него - е преминал в една система, която те е смахнала тотално. Ти си част от едно масово явление, по всичко ти го личи. Щеше да е хубаво да си самотно изключение, някакъв феномен, но не си.
Стигаме до...

Второ! А то е, че все пак донякъде си прав. Наистина съм ненормален. Пълен кукундел съм. Обаче се дъниш, щото с това мислиш, че темата се изчерпва. Ти пак поставяш едни граници, този път дори на лудостта ми. А това е фатална грешкаааа. Въобще си нямаш идея колко съм луд!!! Аз не познавам граници!
Мога да те анастезирам, да ти отворя черепа и да те нахраня със собствения ти мозък. А каквото остане от хипоталамуса ти, след като издъхнеш, да го раздам на близките ти. И те ще го излапат, мислейки, че е пастет.
Ти способен ли си на подобно нещо? Е, аз съм способен, но няма да го направя, защото не си струва. Твърде дребна, незначителна рибка си за усилието.

Дреме ми кой какво ще прочете. Не плащам данък обществено мнение, както не плащам никакви данъци, които мога да не плащам. Дреме ми и какво си седнал да пишеш. Въпросът е... ще го довършиш ли? Ще го издадеш ли? Къде, кога, как? Всякакви работи стават... цели тиражи на вестници се губят, какво остава за някаква брошурка в 500 бройки.
Па нали и некакво име требе да сложиш отгоре? Вервай ми, че Старинар е готин псевдоним, ама за проза. Голема мъка ще бъде с името. Помним, че орева света как ти бях споменал именцето. Щеше да ме съдиш нещо, що се отказа, бе, the zhenko?

Седи си във форума, нали се сещаш, анонимничко и си се прави на голем разбирач. Въобразявай си, че поне във виртуалния свят прекрачваш някакви граници, които в реалния по-скоро би си отрязал краката с трион (хммм, добра идея), но никога не би прекрачил.

И последното, което ще ти кажа, а то е най-важното:

НИКОГА НЕ СЕ ЕБАВАЙ С НЯКОЙ, КОЙТО НЯМА КАКВО ДА ГУБИ!

Би било... смъртоносна грешка."

Няма как да стане мърсолко ! От тук нататък винаги ще се.....закачам с теб,защото си толкова удобен....за закачка, та винаги се сещам за онзи гаврош ,герой на Виктор Юго който като замерял един нещастник с развалени плодове си мърморел под носа...."Най ги мразя тези работи,но изтърва ли се такъв рибок ?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите