|
Болгарска “ интелигенција “ на форумов бега от таа тема , како ѓавол от крст , но ............ ЗАТОА СУМ ЈАСКА ТУКА ........
Образи на пълководци и владетели изплуват от небитието
Възстановяване на образите на хора, живели на Земята понякога хилядолетия преди нас, и днес остава вълнуващо и загадъчно. През 1877 г. анатомът и палеонтолог Щафхаузен за първи път съобщава, че е възстановил глава по черепа. През 1908 г. е издигнат паметник на знаменития композитор Йохан Себастиян Бах, направен по модел на черепа му, открит през 1894 г. С помощта на портрети или скулптури са разпознати черепите на Данте, Шилер, Гьоте. Руският учен Михаил Герасимов възпроизвежда образа на Стефан Караджа. Знаменитата реконструкция е изложена в музея “Баба Тонка” в Русе.
В България първото възстановяване на глава по черепа е извършено през 1974 година в лабораторията по пластична антропологична реконструкция към Института по експериментална морфология и антропология при БАН. В нея по черепи от археологически разкопки са възстановени образите на видни исторически личности и на дейци от Възраждането. През 1997 г. в института е открита постоянна антропологична експозиция “Човекът в миналото”. Мечтата на създателите є е тя да бъде началото на бъдещ “Музей на човека” в България.
==========================================================
Завръщането на стария воин
Безспорно най-магнетична и вълнуваща е популярната реконструкция на образа на чъргубиля Мостич. Името на Мостич и йерархичното му място в средновековен Преслав са известни от надписа над открития през 1952 г. гроб във втората българска столица. Това са единствените идентифицирани и със сигурност установени костни останки от представител на Първата българска държава издигнат, почитан, опитен военачалник. Реставрацията на черепа и скелета е извършена от проф. Милко Балан, но десетки археолози, историци, етнографи, езиковеди и дейци на медико-антропологичната наука са работили за възстановяване образа на чъргубиля. Ученикът на проф. Милко Балан, директорът на Института по експериментална морфология и антропоогия проф. д-р Йордан Йорданов, разказва: “Мостич има подчертано европеидни и монголоидни белези. Това потвърждава неговата принадлежност към прабългарската етническа група.Но името му очевидно е славянско. Вероятно той винаги е бил сред върхушката във владетелския двор. Със сигурност е идентифициран като висш държавник. На гроба му стои каменна плоча, на която пише: “Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.” Мостич е последвал примера на княз Борис-Михаил на преклонна възраст поема към манастира. Той е свидетел и пряк участник в цяла драматична епоха.Има сведения, че този немного едър мъж (бил е висок 165 170 см) е водил войски, и то когато България е с най-широките си граници...”Със сигурност най-силните години от живота на чъргубиля Мостич са били при царуването на Симеон, най-великия български средновековен владетел. Това е време, изпълнено с бляскави военни победи. Мостич е сред онези българи, които поставят на изпитание съществуването на Византийската империя, а самата България превръщат в империя по площ и народи, по дух и култура. Вероятно е водил войните си при река Ахелой или под стените на Цариград. Иска ни се да мислим, че това е лицето на един от онези мъже и пълководци, които са създали непомръкващата българска бойна слава.
“Богат е бил животът на Мостич, съдържателен и със сигурност добре възнаграждаван продължава разказа си проф. Йорданов. Но в гроба му освен костите няма нищо друго. Няма кръстове, белези за имуществено състояние и т.н. Днес виждаме само лицето на Мостич. То е много интересно като конструкция и като израз. Той ни гледа от 1000-годишната дистанция с мъдростта на 80-годишния мъдрец.”
За външния вид коса, брада и т.н., проф. Йордан Йорданов обяснява, че антрополозите съдят от възрастта на реконструирания обект и от вторични данни. При Мостич дълго и професионално изучавали фрески от времето на Борис-Михаил в манастира “Св. Наум” на брега на Охридското езеро. Изучавали мъжки лица, изобразени върху кани от Х век. Косите определят от расовата диагноза човек от монголоиден тип не би могъл да бъде къдрав. Това са закономерности, с които учените не си позволяват свободни решения. “А плешивостта при Мостич е неизбежна поради възрастта му. Така е и до днес с мъжете неизбежно се попроскубват... ” шегува се професор Йорданов.
Данните се генерализират и механично се пренасят както върху аристокрацията, така и върху останалото население, означавано като прабългари. За неговия език и произход ние не разполагаме с преки данни, липсват и сведения за масово почитане на тюркския бог на небето Тангра. Тъкмо обратното, налице са твърде показателни факти, които дават известно основание да се ревизира тезата за тюркския произход. Така например антропологическите проучвания представят обикновеното прабългарско население като европеиди със . Засвидетелстваната практика за изкуствена деформация на черепа не е характерна за тюрките, а за старото население на източноевропейските степи – сарматите
4. Б а л а н. М., Б о е в, П. Археологически материали от некропола при Нови Пазар. -ИАИ, XX, 1955, с.347-370; Й о р д а н о в, И. Антропологически изследване на костния материал от раннобългарския масов гроб при град Девня. - ИКМВ, XII (ХХVII), 1976, с. 171-213. Подобен характер имат предварителните изводи на д-р Сл. Чолаков от антропологического проучване на скелетите от двуобредния некропол при с. Караманите, Варненска област
Но от тях става ясно, че погребаните са предимно
брахикрани с европеидни черти, част от които имат слабо изразени
монголоидни белези. показват и някои от
черепите в некропола при Султана.............
Колкото и смекчено във вдлъбнатите и ъгловати части, колкото и да се стреми към ритмичността в арийските линии, монголоидния профил е твърде ясен за да може да се отрича. Монголоидни очи, наконени и приближени, сплескан нос, изпъкнали скули, лицев прогнатизъм са много разпространени именно в земите, в които историята и традициите са проникнати от български селища и хора, чието презиме е с корен и окончание от туркски произход. В последните години науката се занимава много с това наше "монголоидно лице". Още повече, че се появи стремеж да не се признава едно атавистично връщане към азиатски раси, тъй като се откри в монголоидните деца един "интелектуален дефицит", какъвто не се среща в жителите на далечния изток
ПРЕДЛОЖЕHИЕ МУХАММЕДА IV-го
Я, "султан, сын Мухаммеда, брат Солнца и Луны, внук и наместник Бога, владелец царств Македонского, Вавилонского, Иерусалимского, Великого и Малого Египта, царь над царями, властитель над властели нами, необыкновенный рыцарь, никем непобедимый воин, неотступный хранитель гроба Господня, попечитель самого Бога, надежда и утешение мусульман, смущение и великий защитник христиан - повелеваю Вам, запорожским казакам, сдаться мне добровольно безо всякого сопротивления и меня Вашими нападками не заставлять беспокоиться".
Султан турецкий Мухаммед IV.
ОТВIT ЗАПОРОЖЦIВ МАГОМЕТУ IV
"Запорожские казаки турецкому султану! Ти, султан, чорт турецкий, i проклятого чорта брат i товарищ, самого Люцеперя секретарь. Якiй ты в черта лыцарь, коли голою сракою ежака не вбъешь. Чорт высирае, а твое вiйско пожирае. Hе будешь ты, сукiн ты сыну, сынiв христiянських пiд собой маты, твойого вiйска мы не боiмось, землею i водою будем биться з тобою, распро#б твою мать. Вавилоньский ты кухарь, Макидоньский колесник, Iерусалимський бравирник, Александрiйський козолуп, Великого и Малого Египта свинарь, Армянська злодиюка, Татарський сагайдак, Каменецкий кат, у всего свiту i пiдсвiту блазень, самого гаспида внук и нашего х$я крюк. Свиняча ты морда, кобыляча срака, рiзницька собака, нехрещений лоб, мать твою въ#б. От так тобi запорожцi виcказали, плюгавче. Hе будешь ти i свиней христiанских пасти. Теперь кончаемо, бо числа не знаемо i календаря не маемо, мiсяц у небi, год у книзя, а день такий у нас, якиi i у Вас, за це поцелуй в сраку нас! Пiдписали: Кошевой атаман Иван Сирко Зо всiм кошем Запорожськiм"
|
Досие “ Мостич “ , какво сос него .....?
