Прво треба да ИМАШ аргументи , па после да се перчиш со нив , нели ?
ПЕЛАгонија
Последното решително сражение между Емилий Павел и Персей станало при Пидна (край дн. гр. Китрос) на 22 юни 168 г. пр. Хр. В това сражение македонските войски били разбити. През тази и следващата година римляните постепенно завладяват цяла Македония. През 167 г. по решение на Римския сенат тя е разделeна на четири самостоятелни области - меридии (merides).
Първата област обхващала Източна Македония, а именно: градовете, които Персей владеел на изток от Нестос (Места), като се изключвали градовете Енос, Маронея и Абдера; дела между Места и Струма и покрайнините Бисалтика и Синтика (с гр. Хераклея) на запад от Струма. Главен град на тоя дял бил гр. Амфиполис.
Втората част обхващала земите между Струма и Вардар с главен град Тесалоника.
Третата област включвала Долна Македония, между Вардар и Пеней източно от планината Бермий (Бермион) (дн. Докса) и земите на Северна Македония, западно от р. Вардар. Главен град на областта е македонската столица, Пела.
Четвъртата област обхващала Горна Македония, западно от планината Бермий (Докса). Главен град на областта е избран Пелагония (Линкестейска Хераклея) (Битола).
Ето как разделянето на Македония е описано от Тит Ливий: "Когато настъпил денят, в който Емилий Павел бил заповядал да дойдат в Амфиполис по десет първенци от всеки град и да донесат всички книжа, дето и да са били съхранявани, пък и царските пари, той се разположил на своя трибунал, заедно с десетте легати, всред една голяма тълпа македонци. Ако и македонците да били привикнали с неограничената царска власт (тук Тит Ливий малко се заблуждава, б. м.), все пак трибуналът им представял в страшен вид новата власт с глашатая, който отварял пътя му с особения му прислужник и с всичко необичайно за окото и ухото, което могло да уплаши дори съюзници, камо ли неприятели. Когато глашатаят въдворил тишина, Павел съобщил на латински какво бил решил сенатът и какво сам той мислил по тоя повод. Тез неща преторът Гней Октавий - и той бил там - ги съобщил, като ги превеждал на гръцки. Преди всичко той съобщил, че македонците ще бъдат свободни, ще имат същите градове и земи, както по-рано, ще се ползват от своите закони и ще избират ежегодно магистрати. Данък на римския народ щели да плащат до половината от този, който плащали на царете. След това им казал, че Македония се разделя на четири области ... Едната, и то първата област, щяла да бъде земята между Стримон и Нестус. Към тази област щяла да се прибави откъм изток земята отвъд Нестус, гдето Персей владеел села, кастели и градове, с изключение на Енос, Маронея и Абдера, а откъм запад отвъд Стримон - цяла Бисалтика с Хераклея, която се нарича Синтика. Втората област щяла да бъде тая, която се ограждала от изток от р. Стримон, без Хераклея, Синтика и Бисалтите, а от запад се ограничава от р. Аксий, като към нея се прибавяли пеонците, които живеели близо до реката Аксий в източна посока.
Областта, която заграждали реките Аксий от изток и Пеней от Запад, ставала трета; на запад от нея се изпречвала планината Бора (Ниджедаг или Каймакчалан). Към нея се прибавяла и областта Пеония, която се простирала откъм запад покрай Аксий. Градовете Едеса и Бероя влизали в нея. Четвъртата област била отвъд планината Бора, от едната страна съседна на Илирик, от другата - на Епир. Той определил главните места, гдето щели да стават събранията на отделните области: в първата област определил за тая цел Амфиполис, във втората - Тесалоника, в третата - Пела, а в четвъртата - Пелагония. .................
|