За геноцидът в Тракия :
Разпечатка :
-.-.-.-.-.-.-.-.-.
pin Sep 25 2006, 12:16 PM Пост #1
Member
Група: Admin
Постове: 29
Регистрация: 25-September 06
Член No.: 5
Българското население,което не е подготвено за бягство и изселване,след оттеглянето на българската войска,оставено на произвола на съдбата,бива подложено на жестоки насилия и грабежи,на огън и сеч,както от огладнялата и озверена турска редовна войска,така и от завръщането на озлобеното турско население,избягало от Тракия при настъплението на българската войска през 1912 г.Десетки хиляди българи са избити и над 30 хиляди изгонени.В историята на българския народ има много трагични страници.(Но над всички трагедии се откроява със своята дълбочина и жестокост,мъчения и страдания,с броя на жертвите и осакатените,трагедията на българското население в Тракия.Всяка педя нейна земя е оросена с българска кръв.За трагедията на българите,акад.Милетич,в книгата си"Разорението на тракиските българи през 1913 г."пише:Трагедията на Батак бледнее пред тракийската орисия,защото Батак е едно селище,а геноцидът на тракийци през лятото на 1913 г.е бил извършен в седемдесет/цифром и словом седемдесет/села..."
Че тракийският български погром няма равен на себе си в новата ни мъченическа история,говорят ужасите,които Милетич описва по спомени,преживявания и разказани от съвременниците от тези събития.Разказ на Мария Иванова от с.Кешан:"Имах три сина...И тримата ги застреляха.Имах дъщеря Калина на 20 г.Хванаха я в гората и много я безчестиха.Тя на Варна умря,тя беше уплашена,мъжът и беше войник,та той оцеля...Втората ми дъщеря,женена,Неделя беше трудна,та роди в гората,оставихме детето в гората...."
Населението на Мустафа паша/дн.Свиленград/,когато узнава,че турците са влезли в Одрин,бързо напуснали града и се прехвърлило през старата граница на България...Щом дошле турците на 10 юли,веднага на следващия ден заловили всички мъже,които се намирали в града,около 25 души,държали ги единадесет дни затворени при най-грозни изтезания.Неколцина от тях успели с пари да се откупят,а останалите били предадени на прочутия по своята кръвожадност турчин Карагьоз Али,който ги откаръл на скотобойната и там ги изклал.Баба Господиница,която била в града и останала жива,разказва,че Карагьоз Али си е правил удоволствието бавно един по един да коли нещастните жертви,който трябвало да гледат това и да чакат реда си.Един младеж на име Ал.Шопов,постоянно се молил по-скоро да го погубят,за да не гледа тия ужаси,а Карагьоз Али,пушейки цигарата си му думал:"Бъди спокоен,чожум,на тебе реда ще дойде!".Акад.Милетич продължава по -нататък в книгата си да разказва трагичните събития в:"....Булгаркьой-2 юли 1913 г.от първия залп на врага са избити до един трап 350 мъже.Селото гори,имотите разграбвани,жените безчестени.Загива цветущо българско село и заедно с него над 1100 булгаркьойци....Дедеагач-23 септември-"когато народът/а те са били 25-30 хиляди/_се беше събрал пред казармите...и когато башибозуците го подбраха да го карат с бой-разказва Мавер Калоянов-дигна се такъв сърцезидателен общ вик на многохилядният народ,че цял Дедеагач потрепери,целият град стана на крака,камък да беше човек,не можеше да не проплаче."
Армаганската долина-26 септември-долината на смъртта,както някой я нарекоха,кървавата долина,както я наричат българите.800 беженци ненадейно нападнати от турски войници.Започва сеч невиждана-на жени,деца ,старци.Настъпва"човешка касапница"и два месеца след тази страшна трагедия долината на смъртта е покрита от непогребани,полуразложени,полуоглозгани от кучета и зверове български трупове.А само те ли бяха?
А Свиленград,селата в Малгарско и Кешанско,Одринско и Лозенградско,Дервентдере,Малък Дервент,Голям Дервент,Доган Хисар,Манастир,Арнауткьой и колко още други.Навсякъде стотици кървави убийства,изгаряне на цели села,изнасилване на млади жени и девойки,убиства на майки,деца и старци.Но връх на разорението на тракийските българи от 1913 г.е и си остава Ятаджак/дн.гр.Маджарево/В тая човешка касапница загиват близо 2000 българи от Тракия,бягащи в България,за да намерят спасение.Войводите Димитър Маджаров и Руси Славов с четите си спасяват над 20 000 души жени и деца за България.В спомените си,те разказват,че след една седмчица намират"в един дол трупове на около 200 души жени и деца.Там имаше малки деца,хващани за краката и умъртвени,като са били удряни о земята.Други,съвсем малки,още в повой,и връз тях турени тежки камъни,та така затиснати умрели".Но тази трагедия не е приживяна само в Ятаджик и изброените села и градове.Тя окървави и обезбългари цяла Източна и Западна Тракия.
В заключение мога да кажа,че може да се пише още много за трагедията на българите от Тракия.Но пътниче,спри за миг,прочети и пред жертвите се поклони.
И не мога да приема,че някой ще ми говори за турска толерантност,търпимост и хуманост.
ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ БЪЛГАРСКИ !
Редактирано от Vencci* на 13.10.06 11:03.
|