Из "Записки по българските въстания"




...но като сте дошли, казвайте, какво ще дадете.

- Знаете, че засега алъш-веришът не върви добре - започна другият джелепин, малко по-свободно.

- Аз те не питам тебе що си ял вчера! - извика Бенковски и тропна с крака си. - Казвайте колко пари ще дадете! ...

Пожертвованието на джелепите надминуваше сумата сто турски лири, с прибавление и на два ата, които един от тях обеща да подари на комитета.

- Трябва да знаете, господа, че ние не сме дошли да просим за черкова или за поправянието на някой съборен манастир, но царство ще да освобождаваме - говореше той. - Всичко, щото дадете, ще да ви се върне двойно и тройно от бъдещото българско съкровище.

В продължение на това време двамата първенци, които са имали известно уважение и пред турския мютесарифин, не само че не бяха поканени да седнат, но стояха прави до вратата,

Други едного измежду апостолите той нарече "халваджи" за това тежко престъпление, защото се обръщал към стопаните на къщата, в която се намирахме, учтиво и им казвал "моля ви"...

- Ако ти казваш на роба "моля ви" и не знам що. си още, то той ще да ти каже утре хайдутин и нехранимайко, а може би и почтено да те изтика из селото си. Има време да се говорят и подобни комплименти, но това време не е дошло още - говореше той.

Работата излезе съвсем наяве, когато пристигна Волов. Облечен с турски дрехи, с цигански шал на главата и конят му с рязана опашка, той дохтаса по пладне в Панагюрище и право на Найденова хан теглеше.
Подиря му вървяха около 15 души депутати, повечето попове откъм Гьопската околия.
Щом Найден вижда, че ханът му се изпълнил с коне и хора, които познал какви са, примъкнал се през другите врата и избягнал..."


“Аз никога не съм бил русофоб, няма и да бъда... Аз съм тиранофоб, приятелю! Мразя сичките тирани по света, които бият и бесят, били те българи, турци и пр.”

Захари Стоянов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите