|
По повод дискутирания въпрос за същността на църковния термин "две воли" и хипотезата,че ние българите сме били "двуволци"в някакъв момент от историята на ПБЦ,т.е. изповядващи две воли-съвсем произволно интерпретирани като култово-религиозни успоредици в почитане на дявола и Бога,предлагам на Вашето внимание следните бележки :
..................................................................................................................................
За двете воли и България
“Казвам се Константин. Презвитер съм на светата
Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция
Втора Сирия. Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на
Аретуса. Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча,
че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което
претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във
войната с БЪЛГАРИЯ. Защото аз поисках още от начало
да дойда на събора и да помоля да стане мир, така
щото да се извърши нещо, което да обедини двете
страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват,
сиреч НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ЕДНА
ВОЛЯ, НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ДВЕ ВОЛИ.”
Изказване от 16-тото заседание на Шестия вселенски събор/09.08.681/
Основният въпрос,който възниква от това изказване на презвитер Константин е как следва да се разбират изповядващите „двете воли” и тези на „една воля” и кои от тях имат доминацията в/над/ България,защото е съвсем ясно доловим верския фундамент във войната ,приключила с подписване на мирен договор с Византия .Писмено засвидетелствана,речта на презвитера легитимира българската държавност по недвусмислен начин.
Съпоставката на историческите факти около похода на Константин ІV Погонат/668-685/ срещу българите с известните сведения около работата на Шестия вселенски събор/Трулски/,неминуемо очертава картина на поредна тежка повсеместна криза за Константинополското богослужение,обхващаща европейските и азиатските територии на империята. По тази причина за нуждите на повдигнатия въпрос изглежда оправдано схващането, работата и конкретните резултати от Трулския събор/ 680-681/ да се разглеждат обвързано с византийските военни активности срещу българите в Онгъла и Керамисийското поле.
Конкретен повод за свикване на събора представляват опитите на част от православните да постигнат съгласие с монофизитите посредством монотелитството-учение за единство на волите в Христа.Технически погледнато тази, по същество нова ерес, е продукт или дори сърцевина на религиозната политика на император Ираклий /610-641/.В издаденото от него през 638 г. „Изложение на вярата” четем:
„Ние не допускаме някой да говори и учи за една или две енергии/действия/...изразът „две енергии „ съблазнява твърде много.У нито един от отците този израз не се среща и това води до учение за две противостоящи една на друга воли в Христа...това е нечестиво и чуждо за християнското учение...Ние сме длъжни да признаваме една воля на Господа наш...”.
През 648 г. константинополския патриарх Павел издава „Образец на вярата” като декрет от Констанс ІІ / 641-668 / изрично забраняващ разисквания по темата:
„Нека отсега нататък никой не си позволява да влиза в полемика за едната воля и едната енергия.Който наруши тази изрична заповед...няма да избегне наказанието,предвидено за нарушителите на царските закони.Ако престъпниците са епископи или клирици,такива ще бъдат лишени от своето служение;ако са монаси ще бъдат отлъчени от църквата и изгонени от манастирите;ако са служебни лица или офицери,ще бъдат лишени от своето достойнство;ако са частни собственици,ще бъдат наказани с отнемане на имуществото;ако са от ниско потекло,ще бъдат наказани телесно и изпратени на вечно заточение...”.
Православието е възстановено едва при Константин ІV Погонат на свикания от него събор от 7 ноември,680 г. до 16 септември,681 г.В ороса на вярата е записано категоричното съборно становище както следва:„...изповядваме съгласно учението на светите наши отци,че в Христа има две естествени воли и две естествени действия неразделно,неизменно,нераздвоимо и неслитно;двете...не са противни една на друга,както казват нечестивите еретици...”
За вероятните трудности в постигането на консенсус сред 174-мата участвали епископи говорят следните факти:
- императорът отхвърля традициона до него религиозна политика-търсенето на компромисни вероизповедателни формули за приобщаване на милионите монофизити от Изтока,следвана от Зенон, Анастасий, Юстиниан, Ираклий и Констанс;
- въпреки съставения орос-изповедание на вярата,съборът не успява да изработи и приеме правила,също както и събора от 553 г.;това налага каноническата дейност да продължи десет години по-късно в т.нар.Пето-Шести събор /691-692/;
- до управлението на Константин ІV Погонат монофизитските схващания доминират напълно Цариградската и Александрийската и с променлив успех Антиохйската и Йерусалимската църква.Спорен е въпросът с Римската църква;
- монофизитството стимулира сепаративните настроения в империята.
...................................................................................................................................
|
За двете воли и България
