Настаняване на Алцек в Италия.
За самият начин на това настаняване има противоречиви сведения, но най-приемливи са тези на историка Паоло Варнефридо, който по въпроса пише следното:
"...В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си, влезе мирно в Италия и се представи с всичките си хора на крал Гримуалд, постави се на негова служба и поиска да се настани на негова територия. Последният го отправи за Беневент при собствения си син Ромуалд, на когото заповеда да му даде места, където може да живее със своя народ. Ромуалд го прие сърдечно и му предложи обширни области, останали до тогава пусти, като Зепино, Бояно, Изерния и много други градове с техните земи, предписвайки му да изостави досегашната си титла на кхан, а в бъдеще да се нарича ГАСТАЛДО" (т.19)
Тази хроника показва, че настаняването на Алцек в Италия е станало съвсем мирно и приятелски, което може лесно да се обясни, както и причините за дохождането му в Италия.
Като управител на най-западните български провинции, той е бил най-изложен на опасността от аварите, които по това време се намирали в Трансилвания, Панония и част от Унгария. Докато е бил жив баща му, той можел да се справя с аварската опасност, но след неговата смърт и особено по-късно, когато несъгласията на между петимата братя станали толкова големи, че Алцек не можел вече да чака помощ от тях, решил да се предвижи още по-назапад и да влезе в връзка с преселилите се през миналия век в Италия свои сънародници. Между последните по това време е имало от тях, които се били много издигнали и заемали разни високи постове при лангобарския крал Гримуалд и те сигурно са му издействали едно мирно и добро настаняване в южна Италия в окръзите Беневенто, Кампо Басо и Акуила - тогава почти обезлюдени вследствие големите епидемии в 599 и 604 г. и лепрата през 619 г.
Самият град Беневенто не е бил даден на българите, защото той е бил седалище на лангобардския дук - управител на областта.
Алцек уредил като своя столица сегашното градче Канталупо ди Бояно. Според Д'Амико името "Канталупо" иде от българското навание "Кхан-телепед" т.е. резиденция на кхана, защото Алцек, въпреки че за лангобардите е станал гасталдо, за българите сигурно си е останал до края кхан (т.20).
Относно името "гасталдо" пък (пак според същия автор), то е немска дума и иде от "гау штатт" или на сегашния немски език "штатт халтер" - т.е. губернатор.
При настаняването си в тези области, българите са получили пълна свобода и известни привилегии, но никаква автономия, каквато не е била допустима в централизираната лангобардска дъжава. По тази причина днес няма повече никакви сведения за Алцек и за неговото семейство, още повече, че според лангобарското право дори и кралската власт, както и всички други благороднишки постове и титли не са били наследствени, а само избираеми.
По този начин българите на Алцек се настаняват за винаги по тези места, и Италия става за тях нова родина. Язика си с течение на времето изгубват, така както са го изгубили и техните събратя дошли с Аспарух и Кубер на Балкана; както също лангобардите в Италия, франките в Франция и много други народи, попаднали в средата на по-многобройни и по-културни от тях други народи. Някой белези обаче, като отделни думи от първоначалния им говор, носии, расови и характерни черти и др. отличават твърде много тези наследници на пра-българите от останалата част на днешния италянски народ. Д-р Д'Амико изчислява, че днес има към 700 селища в Италия от български произход, с едно население между 1,400,000 и 3 милиона души. Компактни маси от тях днес има в областта Молизе главно, но твърде много ги има и в другите области на Италия като Ломбардия, Емилия, Тоскана, Марке и Умбрия - в северна и средна Италия, и в Пулия, Кампания и дори в Калабрия - в южна.
Днес твърде мъчно може да се каже кои от тях произхождат от българите дошли с Алцек и кои с Албоин и по-рано, но това не е и много интересен въпрос. По-важното е друго, именно, че през цялото време от V-тия век насам името на българите постоянно се чува в Италия, отначало като неприятели, а после като добри и достойни граждани на страната, че италянската история е пълна с доста много събития, а архивите са документи за тях; а също и че днес все още техните следи не са заличени и от тях може да се черпят доста данни за миналото на този уро-алтайски корен на нашия народ.
(копирано от тук: http://fatherland.hit.bg/zaselwan.htm)
|