Дори и с невъоръжено и просто око (като моето), дори и като чете по диагонал тази статия, човек неизбежно се натъква на редица фактологически и лингвистични грешки. Те говорят за дълбоката неосведоменост на авторката по езиковите въпроси. Ето само няколко натрапващи се неточности:

1. Звателни форми в българския език ИМА, а в славянските езици НЯМА.

Tова съвсем не е вярно. В руския е имало звателен падеж, а в наше време в полския все още си съществува, образува се с окончанието -у и се използва ВИНАГИ при обръщение, дори и когато е по име, в българския език това съвсем не е толкова строго.

2. Роднински думи - с особено значение и образувани по особен начин в българския език.

В българския език ИМА.

В славянските езици такива роднински думи НЯМА.

по-голяма сестра = кака, дода, дотка;

по-голям брат = бате, бачо, батко, бат;

по-възрастен човек = бай;

брат на майката = вуйчо;

брат на бащата = чичо;

съпругата на вуйчо = вуйна;

съпругата на чичо = стринка, чинка;

сестрата на майката и бащата = леля;

мъж на лелята = свако и мн.др.

Еволюционната теория не може да обясни появата на тези думи.


Отново bug!!! Втори пример от полския: брат на брата на дядото (той и само той) се нарича струй. Има и други такива , както и в българския, само че ги забравих, за съжаление...

3. Думи с умалителни суфикси “-чо”, “ -че”, “-ца”: ИванЧО, врабЧО, врабЧЕ, кашиЦА, гориЦА, водиЦА и др.


чехите и поляците си умират за умалителни форми, поне в момента се сещам за суффиксите: -ка, -чка, -уш, -ик, -ек, -шек ...

Тая жена, по всичко личи, няма понятие ни от езици, ни от лингвистика, та дори най-елементарни неща бърка... Не бива така, човек трябва да подхожда с повече отговорност към делата си...

Редактирано от MilaOtMars на 13.08.06 01:12.