СХОДНИ ДУМИ И ИЗРАЗИ В БЪЛГАРСКИЯ И НЕПАЛСКИЯ ЕЗИК
М. Попганчева, Т.Ялъмов
Институт по древни цивилизации;
Клуб "Приятели на Рьорих"

Цел:
Изследване на непалския език и установяване на наличност на сходни думи и изрази с българския език. Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена на българите и запазили се до днес в непалския език. Търсене на паралели на религията на индо-ираноезичните народи и религиозната система на прабългарите.
Материал и методика:
Направен е сравнителен анализ на думи и изрази от непалския език /1/, който принадлежи към индо-европейското семейство езици, от групата на индийско-иранските езици. Езикът непали бе избран, поради близостта му със санскрит, хинди и изключително богата религиозна терминология, включваща древноведически божества и ритуали. Намерените сходни думи и изрази, позволяват да се направят паралели с религията на ирано-езичните народи изповядващи религиозни системи изградени върху ведическата религия /3/.
Сравнявани са непалски думи и изрази с остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София /2/.
Анализ на резултатите:
На този етап на разработката са намерени около 500 непалски думи и изрази с идентично или близко значение в съвременния българския език. Според получените резултати непалските думи и изрази могат да се разделят в две групи.
Първата група са непалски думи, които са идентични или близки по значение с известните редки думи в българският /4, 5/ и известните прабългарски думи /6/. Част от тези думи разкриват или дават по-точно значение на онези български думи, които имат "неизвестен" или "спорен" произход. Те са от областта на бита, държавната иерархия, професиите и др.
Втората група непалски думи са свързани с религиите, които са господствали в този район, започвайки от ведическата религия, зороастризма, будизма и др. Допълнителното ономастично проучване на тези непалски думи показа паралели в българските фамилии и древната религиозна система на прабългарите.
Изводи:
Намерени са многобройни непалски думи и изрази /около 500/, които разкриват или подтвърждават значението на много остаряли и рядко използувани български думи. Уточнено е значението на някои стари български фамилни имена, свързани с изчезнали професии и религиозни системи от предхристианския период.
Заключение:
Получените резултати за паралел между непалски и български думи в областта на религията, бита и държавната иерархия, са в подкрепа на тезата, че българският език е от иранската езикова група. В съвременният български език са запазени стотици древнобългарски думи, което е много повече, от приетото до неотдавна схващане, че те са само двайсетина. Изследването трябва да продължи, за да се разкрие целият масив от сходни думи и изрази в непалския и българския език.

Ползвана литература:
1. Непальско-русский словарь. М.,1968. /38 000 слов/
2. Шопов Я., Цанков Л., Ялъмов Т., Ненчев Л., Канканосян Г. Компютърен анализ на фамилните имена в София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация", 15-16.02.2002, София.
3. Шопов Я., Ялъмов Т. Древната религиозна система на прабългарите и въздействието и върху религиите в средна Азия. Национална научна конференция "Древната българска цивилизация", 15-16.02.2002, София.
4. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. София, 1974.
5. Български етимологичен речник. София, БАН.
6. Добрев П. Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. Речник и граматика. София, 1995.


СХОДНИ ДУМИ В СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ И ПЕРСИЙСКИ ЕЗИК

Гоар Хинканосян
Институт по древни цивилизации

Цел: Намиране на сходни по произношение и значение думи в съвременните български и персийски (фарси) език.
Материал и методика: Използват се речниковите фондове на българския и персийския език. Освен книжовните норми на двата езика се има предвид и говоримата лексика. Основна методика е лингвистичното сравнение и анализ на значението на употребяваните думи.
Анализ на резултатите: Съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език никак не са малко. Това са думи от най-различни области - битови предмети, храни, облекла, животни, растения и др.
По различни причини в България се е наложила тенденцията "чуждиците" с тъй да се каже източен произход да се смятат за турски. Много рядко се прави връзка и с арабския език. Лексикалните паралели обаче, дават основание наложените тенденции да се подложат на съмнение.
Генеалогичната класификация на българския и персийския (фарси) език в раздела на ИНДОЕВРОПЕЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО не е случайно. То е резултат от сравнителните анализи и езиковите закономерности. Турския език според същите критерии се отнася към АЛТАЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО.
Предвид многовековните връзки със съседните народи, а и поради важното стратегическо географско разположение на България няма да е излишно да се прояви по-голяма прецизност при определянето на субстрата и суперстрата.
Изводи: Прегледът на съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език дава пълно основание за по-нататъшно възможно най-пълно изследване на субстратите и адстратите в българския, персийския и турския езици.
Заключение: Вероятно съвременните сходни думи в българския и персийския (фарси) език водят началото си от една обща "прародина". Окончателното решение на въпроса изисква допълнителни и по-задълбочени изследвания.
Използвана литература:
1. А. Г. Зограф "ЯЗЫКИ ЮЖНОЙ АЗИИ", Москва 1990г.
2. Ив. Дуриданов, Вл. Георгиев "ЕЗИКОЗНАНИЕ", София 1978г.
3. С. Филчева "ГЕНЕАЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ", София 1987г.
4. ПЕРСИДСКО - РУССКИЙ СЛОВАРЬ, Москва 1985г.
5. ОСНОВЫ ИРАНСКОГО ЯЗЫКОЗНАНИЯ, Москва 1982г.
6. "АРАРАТЯН БАРБАР" Ереван - на арменски език
7. П. Добрев "ЕЗИКЪТ НА АСПАРУХОВИТЕ И КУБЕРОВИ БЪЛГАРИ" София 1995г.
8. ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК


Език на древните българи и остатъци от него в говоримия български език
В.Младенова Иванова

Цел: Издирване на древното езиково наследство в местните български наречия и връщане на древните форми в литературния писмен език чрез образoвателната система, за да се ползват в битовата и официалната реч.
Материал и методика: Използван е езиков материал от местно наречие на българи-аги от Плевенска и В.Търновска област. Основна методика е граматичен и лингвинистичен анализ на глаголни изречения и трафаретни фрази. Представен речник и тълкуване значението на някои думи от агийското наречие.
Анализ на резултатите: В областта на езикознанието вече се оформя общоприето мнение, че българският език е най-древния и първобитен език, мнение, което пръв изказа в България Г.С.Раковски - основоположника на съвременното и модерно изследване на българския език. Запазването на най-стари структури от първобитния език е указание за времепроизхода и старостта на езика.
В търсене на следи от древния български език в съвременния говорим български език положителен отговор дава една детска броянка за гоненица от с.Български Караагач (д.н. с.Тотлебен, Пл.). Езиковият анализ показва, че текстът на броянката има военна терминология: "Ан дан тина, сарака тина, сарака тики, тики, елем(им), белем(им), буз, кар буз! (ени, бени, бов!)". /1,2/
Анализът на някои особени конструкции глаголни изречения, ползвани днес от българите-аги (Плевенска - В.Търновска околии) доказва старинен произход: Мизийските аги обичайно употребяват кратки глаголни изречения за изразяване на едно цяло събитие - някъде глаголите са свързани с предлози и частици. Глаголът се слага накрая, особено глаголът "съм" (ще). Бъдеще време неизменно с частицата "ще". Характерна фонетична промяна на част. ще в "ща" (щъ) и най-вече твърдо "жа" ("жъ"). Характерно за българския език е употребата на двойно отрицание. Окончания типични за съществителни в м.р. "ем", "ям", "ом" - форма на наречия: зорлям, родом, алилем. Няма развити падежни форми в местното наречие на караагачаните от с.Тотлебен. Запазена е старинна притежателна форма "ин", "и" + предлог "на": майчин, бащин, на тати. Членуване на съществителните в края "а", "ът", "та". Честа употреба на звуковете "ъ", "х (к)": манъра = брадва.
В мизийския агийски район г.Б.Черква, В.Търновско са запомнени два особени трафаретни изрази, вероятно наследство от по-ранни заселници на Балканите: кари (етиопи) - "Хайде, Бамбило, ставай!" с вероятен африкано-месопотамски произход, и траки (кушити) - "Бабо Друмбаро!" с вероятен тракийски произход.
Речникът от думи, които употребяват агите в ежедневието си доказва колко устойчив е българския език, неподатлив на промени, вероятно поради особения затворен, необщителен характер на агите и консервативност на по-възрастното население спрямо съвременния звуков поток от чуждици.
Изводи: По мнението на П.Добрев /3/ древния български език има еднаква езикова основа с индо-иранските езици (Памир - Хиндукуш). Граматичният и лингвинистичният анализи показват, че българите са запазили стари езикови структури на предпотопен военен сакрален език (броянката, гл."кар", бог Ан), възприет от етиопо-кушитите. /4/
Заключение: Българският народ е запазил във своя съвременен битов език първобитните корени на думите, създадени в зората на човешката култура. Издирването на древното езиково наследство в местните български наречия и прилагането му в образователната система не само като учебен материал, а и като средство за общуване ще спре нахлуването на чуждици и явната тенденция за подмяна на българския език с технически език и вестникарски жаргон.
Ползвана литература:
1. Раковски Г.С. (1988) Съчинения, т.4, с.183-187
2. Добрев П. (1994) Светът на прабългарите, изд. ИКК Славика-РМ, Сф., с.31-33
3. Добрев П., Добрева М. (2001) Древнобългарска епиграфика, с.113-121
4. Младенова В. (2000), сп.Авитохол кн.12, Произход на населението от с.Б.Караагач, с.30-44
5. Gesenius W. Handworterbuch uber das Alte Testament (1962)

.