|
Тема |
Документи [re: MilaOtMars] |
|
Автор |
Cинeвa () |
|
Публикувано | 03.08.06 19:36 |
|
|
показващи разностранността на отношенията между османска държава и християнска църква. Напомняне: връзката между официални разпореждания и житейска практика не винаги е ясна.
Султанска заповед до кюстендилския бей и дупнишкия кадия от 19 август 1498 (стр. 111):
От съдържанието на височайшия ми царски акт, украсен с императорските ми знаци, ще узнаете, че носители на тоя ми царски ферман са монасите от Рилския манастир. Тези монаси, щом пристигнаха в престолния ми град, незабавно се явиха пред императорския ми диван, дето устно и лично заявиха, че някои спахии и други видни личности били дохождали в техния манастир и там насилствено изисквали и вземали от тях храна и питие, без за това да са плащали. Освен това тези неканени гости буйствали, правели разни злодеяния и насилия върху монасите. Поради това те най-покорно молят да им издам височайши царски акт за прекратяване на злините, от които страдат.
Султанска заповед до кадиите на Балчик и Силистра и до управителя на Силистра от 1 април 1693 (стр. 105):
Мюсюлманското население от село Каварна, Балчишка околия, дойде и заяви какво тамошните кяфири претендирали, че наблизо до джамията имало от по-преди църковен двор. Те съградили църква, която по-после със султанска заповед била разрушена. Сега те наново си построили църква и метох, та погазили свещените закони. Тази заповед се написа, за да се изследва по закона намиращата се в мюсюлмански ръце свещена фетва и ако е истина, че църквата е наново построена, тъй като не са допустими кяфирски обреди до джамии, да се разруши и унищожи според изискванията на свещения закон.
Цитати от "По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма", съставител Петър Петров, част първа, издателство "Наука и изкуство", София, 1987.
|
| |
|
|
|