...малко документи:
Петър Богдан Бакшев, 1663:
"В манастира често идват турци, на които духовниците и даже сам архиепископът прислужват. За голямо неудобство последният трябва да седи с тях, да яде, да им дава подаръци, понякога, когато се напият, да стои с тях и да ги търпи до среднощ, да слуша мръсни и неприлични думи, да има последно място, да им става смирено и да им угажда, като робът на своя господар. На това отгоре трябва да дава на конете им сено и ечемик, а на тях - както на слугите, така и на господарите - да слага богата трапеза, да им постила, да им пали свещи, а зиме да им приготвя огън и да им докарва по позволен и непозволен начин всичко, което им се иска... Впрочем, понякога към думите и укорите се прибавят плесници и удари, на които той не може да отвърне. От софийските паши и архиепископът търпи много несгоди, заедно с монасите..."

Приписка в Четвероевангелие от XVII. век:
"Ох, ох, ох, ох, горко на мен, окяния. Братя, в тези тежки врмена, когато пишех тази книга на спокойно място, дойде съобщение, че са дошли да съберат момчета за еничари, и моите деца още са малки за еничари, а проклетите клеветници ги съобщили на проклетите агаряни, и те избягаха с мой приятел при мен и много се наскърбих, и не знаех какво да пиша. Да не знаят клеветниците сами себе си и своите деца."

Приписки:
"В лето 1598. И беше в тия времена скръб и тъга, като че ли Христос евангелието сказваше...и иззимуваха в сръбската земя, и тогава дяволът, като не претърпя тишината всред християнския род, повдигна безбожните и люти татари. Оле тогава, какви скърби изпита тази земя! Вкратце ще ви изрека: села и градове палеха, и църкви много опустяха, и свети икони изкрадоха, и светите места оскверниха и изкопаха, и тогава в лютото зимно време мнозина влачени голи по земята бяха, едни бяха съсечени, други стреляни. И не остана място, където мъртви да не лежаха - и бродове, и долини, и върхове, и поля, всичко бе изпълнено тогава с мъртви тела. Друи в чужда земя бяха водени и разпръсквани (продавани в робство). Бе тогава горко ридание и плач, един от друг разделяха, брат от брата, син от баща. И чуван бе горък плач и ридание. Горко нам и уми, казваха, по-добре един гроб всички нас да беше приел, отколкото отвеждани да бъдеме в чужда земя, горко ридаеха и се оплакваха един на друг. И беше запустение на тая земя."

"Писа се тази божествена книга триод в лето 1393 в дните, когато по попущение божие предадени бяхме заради греховете наши в ръцете на врагове беззаконни и мръсни, и на царя на неправдата, най-лукавия от всички на земята. И тогава беше запустение и скръб велика от безбожните измаилтяни, каквато не е била и няма да бъде."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите