Генезисът на етнонима "ВЛАХ"


Старите германи са наричали съседните им келтски племена с названието Walha.Този термин и до днес съществува и в съвремения английски като Wales (от староанглийската дума Wealh). На уелски език обаче местните жители наричат своята земя Cymru (Камру). Етнонимът Walha най-вероятно произлиза от името на келтско племе, което е обитавало югоизточните области на Галия и което римляните са наричали Volcae.
От както келтите от контенентална Европа започнали постепенно да се романизират(близо четири века е траел този процис от 2 в. пр. Хр. до 2 в.сл.Хр.), германите са започнали да използват названието Walha, за да обозначават, както римляните , така и своето романизирано местно население въобще. Интересен е фактът , че и до днес германоезичните швейцарци наричат своите италианоезични и френскоезични сънародници със общ израз Welchen. Романското население в източните области на днешна Белгия е възприела за свое етническо име термина Walha под формата на етническото им име Wallons (съответно Waloons на английски).
В началото на средните векове, славяните в Източна Европа са възприели от германите термина Walha (вероятно в старогерманския вариант Walah), като име, с което са наричали всички римляни или романизирани населения в сеседство под формата Vlakhi , съответно Власи в южнославянските езици, Volokhi в източнославянските езици и Wlochy в Полша. И днес в разговорната полска реч съществува названието Wlochy за Италия. На Балканите и в други части на Югоизточна Европа , романизираното население потърсило спасение от нападенията на варварите в планините . Там балканските власи започнали да се занимават с номадско скотовъдство. Византийците са възприели може би пряко от славяните това название и започнали да наричат не само романизираните номади "Влахи", а въобще всички скотовъдци. И днес в Гърция се използва думата "влахос" като синоним и на "овчар".
Названите "Влах, Власи" в течение на вековете е придобило и известна негативно-подигравателна конотация, заради това ,че номадите скотовъдци често отказвали да възприемат общопритите обществени правила и закони, место се занимавали с грабежи, а като наемници във византийската армия, същите са проявявали суровост и жестокост.По време на турското робство в Босна пък мюсюлманите подигравателно са наричали православните сърби "Власи". Между другото днес също босненските мюсюлмани наричат сърбските и хърватските си комшии с названието "Власи", когато искат да ги обидят.
Тези романизирани скотовъдци били константна сила тук на Балканите и някъде към 10-11 век постепено започнали да мигрират на север, преминавайки река Дунав. Те стигнали до Карпатите , концентрирайки се най-вече в Трансилвания и по специално в областта Фарагаш. Маджарите, които все пак били доминиращата етническа група там ги нарекли Olah. Днес на унгарски език италианците се наричат Olasz.
Подложени на силен натиск от местните унгарци , трансилванските власи, предвождани от войводата Раду Негру, някъде към 1290 година преминали Карпатите и се спуснали на юг в района на Долния Дунав. Именно там в тази равнина за първи път било създадено държавно формирование -княжество , което в западните и латинските текстове се наричало Wallachia, а на български просто Влашко.
Турците, които са водили многобройни войни против княжеството Влашко и са доминиранли там чак до средата на 19-я век, са наричали княжеството с името Iftak.
В енциклопедията Orbis Latini под "власи" е написано " народ , който съставляла конститутивен елемент от населението на Румъния и Молдова, както и малобройни разпръснати из целия Балкански полуостров популации, южно и западно от река Дунав".Въпреки, че славянските съседи ги наричаме Власи или Vlakhi, то те се самоназовават Romani, Romeni, Rumuni или Aromani.
Власите са се появили на европейската историческа сцена през средните векове , преди всичко в региона източно от река Дунав. Още от 19-ти век румънските историци твърдят и пропагандират, че власите са преки потомци на древните римляни , които през 2-ри и 3-ти век окупирали Дакия (днешна румънска Трансилвания и областта Карпата).
Друга теория, която не е толкова любима на румънските историци, е свързана с тракийския произход , но все пак се подчертава ,че са смесица между тракийски племена и римските колонизатори, като от последните власите възприели езика и "високата култура"/!?/
След като римляните напуснали Дакия през 271 г. пр. Хр., тази провинция била сполетяна от чести и жестоки варварски нападения . Според някои проучвания даките напуснали тази област и най-вероятно потърсили спасение и мир високо в Карпатските планини. Там те останали няколко века , занимавайки се със скотовъдство и примитивно земеделие , докато условията не се променили, за да се върнат отново в равнините.
съществува и възможност част от романизираните даки да пресекат Дунав в южна посока, след като римляните окончателно напуснали провинция Дакия. Според тази теория власите се разглеждат като една по-късна група от емигранти, която след края на варварските нападения, отново преминала на север. Тук румънските историци акцентират върху многобройността на балканските "римляни" отсам Дунава, респективно за тяхното огромно значение в политически, културен и социален аспект, оказано върху Второто Българско царство. Винаги подчертават, че ства въпрос за Царство на ВЛАСИ и българи. Към края на 13 век власите отново населили областите на север от Дунав, включително и Трансилвания, където се превърнали в най-многобройният дял от земеделското население.
От Трансилвания периодично пак мигрирали на юг и на изток, и заселвали Влахия и Молдова, където през 13 и 14 век били основани независими княжества. През 19-ти век от тези княжества се родил нов държавен субект -избрал си за име "Румъния". Други власи пък емигрирали в други краища на полуострова. Македоновласите или цинцарите се заселили из планините на Тесалия . Според сведенията на визнатийски историци от 12 век /Ана Комнина/ , власите дори основали там държава с име Голяма Влахия , която обхващала централните и южните дялове на планинската верига Пинд и на Югозападна Македония.
След разцепленито на християнската църква през 1204 година , Голяма Влахия попаднала в гръцкото Епирско деспотство . Съществувалае и друга влашка област в днешните гръцки земи т. нар. Малка Влахия се простирала в областите Аетолия и Акарнания. Власите , които са известни под името Морлаци или Мавровласи /черни власи/ са населявали области в Черна гора, Херцеговина и Северна Албания , както и най-южните части на Далмация, където основали град Рагуза /дн. Дубровник/
В края на 14-ти век някой Морлаци емигрирали на север и стигнали в Хърватско, а през 15-ти век друга част от морлашкото влашко население / известни под името "цици или чичи"/ се заселили на Истърския полуостров
Гръцките историци пък инатливо отхвърлят тезата за северния произход на цинцарите . Според тях цинцарите нямат нищо общос остналите влашки общности на Балканите, а представляват местни староседелци т.е. старите романизирани епириоти /!?/.