През целия 20-ти век Румъния е единствената ни съседна държава, която в една или друга степен е въвличала малка етническа група в сферата на своята политика. И то твърде агресивно и арогантно.
Дендрокефалите/дървоглавите/ гърци някъде от преди 25-30 години, използвайки румънския опит, се опитват да въвлекат в своите налудни "мегали" идеи една друга етническа общност. Това се прояви в опитите за гърцизирането на такава немногобройна племенна общност, каквато са каракачаните /документално по списъците на каракачанската организация , те наброяват около 20 000 души у нас/.
В политиката на Румъния и на Гърция има редица общи черти:
- и двете въвличат в орбитата на своята политика племенни общности, които не са част от румънската и съответно от гръцката нация, защото нямат нито културни, нито политически връзки с тях, но техният език в една или друга степен е близък съответно с румънския и гръцкия
- дейността на политиката на съответните държави се свежда до усвояване на официалния език на тези държави от представителите на нарочените племенни общности, като същевременно с това се прави опит да се създаде съответно румънско и гръцко етническо самосъзнание. Не знам до колко сред различните романски етногеографски групи е пуснал корени "РУМЪНИЗМЪТ" , но твърдя, че сред по-голямата част главно сред по-младите поколения каракачани, бясна скорост е набрал "ЕЛИНИЗМЪТ".
- поради крайната ограниченост на романоезичното население в България, както и на каракачаните, от особена важност са легалните прояви, които трябва да симулират процес на "национално възраждане". За романоезичното население това намира израз в няколко искания пред президентството и Народното събрание за възстановяване на Румънския лицей в София, а за каракачаните това са ежегодните събори през юли в местността Карандила край Сливен.
- привидно се създава впечатление за лоялност спрямо българската държава от страна на Асоциацията на власите в България и Федерацията на каракачаните съществуват като културни организации.

За малката етническа група е характерна нейната капсулираност спрямо външни културни влияния, затвореност по отношение на браковете, но и аморфно етническо самосъзнание, когато е налице подходяща социално-икономическа и политическа конюнктура.
Известно е, че в Северна Македония /Скопско, Свети Никуле, северно от Велес и др./ , където не е живял и кьорав грък, аромъните са били машите на елинизма ,далеч по-фанатизирани от истинските гърци. "Благодарение"на тях през 1865 година в Скопие са обесени на един ден 45-ма българи, наклеветени за "аские"/разбойници против Девлета/. И днес в Скопско за човек, на който не трябва да му се има доверие поради подлост и злоба се казва :"Батали го той Митре влаот!".
Броят на членовете на федерацията на каракачаните в България расте. Ами ще расте, разбира се, защото всеки негов член може безпрепятствено да ходи в Гърция и да работи, защото работата му е осигурена.
Румънската политика спрямо аромъните в България и друго романоезично население се опира на опита на една близо 1З0-годишна румънска пропаганда, то за успехите на Гърция сред каракачаните обяснението е следното: Докато има чувствителна разлика в стандарта в България и в Гърция и докато съответните служби от българска страна бездействат, каракачаните в България ще се увеличават, но не поради високата си биологична репродуктивност, което е характерно за циганите и мюсюлманското ни население, а поради двата горепосочени фактора.
Не така е положението с аромъните и с романоезичното население в България, защото икономиката и в България, и в Румъния като бивши страни от соцлагера е една и съща. Поради тази причина нито в Пещера ще се появят ярки румънофили, нито в Родопите ще се появят аромъни.
В момента се правят опити на Асоциацията на власите в България да разшири влиянието си сред влашките цигани - копанари, живеещи в Северна България, изповядващи православието и дошли в България от Румъния преди около стотина години, поради което още говорят език, близък до румънския. Тази политика едва ли ще има сериозен успех поради пречки от културен и битов характер, както и поради предразсъдъците и все по-открито изразяваната омраза въобще срещу циганите у нас.