Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 10:45 14.05.24 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема За България в "Расите в Европа", почти пълен текст
Автор ЙoaнMизийckи (Чудотворец)
Публикувано22.07.06 21:26  



Карлтън Куун

"РАСИТЕ НА ЕВРОПА"

12 ГЛАВА, ОБЛАСТ 15

БЪЛГАРИЯ



Средният ръст на българите е между 166 и 168 сантиметра (през 1939-та, днес е ок. 173 см. – бел. И.С.) в зависимост от различните области. Най-висок ръст се наблюдава в Македония, а също и в най-североизточните части на България.

Сред населението на България се наблюдава ясно изразен долихоцефален тип (с продълговати черепи. – м.б.), достатъчно очевиден, за да говорим за мезоцефалия на населението като цяло (мезоцефалия – черепи със среден размер – м.б.). Най-силно изразена е тази тенденция в южните области и извън настоящите предели на българското етническо землище. Брахицефалният тип (по-ниски и кръгли лица – м.б.) се среща само при македонските българи, които живеят в контакт с албанците.

Българите, които живеят на територията на България, имат глави със среден размер, със средна дължина от 189 мм и широчина от 150 мм. В това отношение са съизмерими с гърците от долихоцефален тип. Но все пак лицата на българите са по-тесни от тези на повечето балкански народи.
Подобно на гърците, челюстта е по-широка от челото, като и двете широчини обаче при българите са по-тесни в милиметри от тези на гърците. Височината на лицето е 121 мм и е от среден тип, с лицев индекс – 87. От друга страна, горният индекс на лицето – 55, е относително висок. Съотношението между двата лицеви индекса дава средиземноморския тип. Назалните диаметри – 55 мм на 36 мм, оформят среден тип “лепторин” (с характерни тесни и дълги носове – м.б.) с индекс 65.

Дотук стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките и високите на ръст средиземноморци. Пигментацията на българите е по-светла от тази на гърците, но все пак е преимуществено тъмна. Около 25 процента имат напълно черни очи, около 15 процента са със светли или пъстри, а останалите – мнозинството – са с различна степен на тъмни (кафяви) очи. Косата е тъмнокафява или тъмночервеникавокафява при почти цялата (изследвана) група. Дори сред децата комбинацията от категорично руса коса, светли очи и кожа не надхвърля 10 процента. Сред възрастните русите коси са рядкост. При лицевото окосмяване обаче се забелязва същата тенденция към по-светли (от косата) бради, каквато се наблюдава при албанците, черногорците и критяните, но не и при гърците. По-тъмните цветове доминират с 90 процента в косите и само в 50 процента при брадите. Светлокафявите и русоляви бради са болшинството от останалия процент.
Сред българите прави впечатление пълната липса на пепеляво-рус тип.

Повечето българи имат правилен назален профил. Чипите форми се откриват главно в северозападните области, съседни на сръбските територии, където достигат до 12 процента. Гърбавите носове са редки, като почти отсъстват в Македония. Чипият нос, който е характерен за северните и източните славяни, не е съвсем липсващ, но е рядкост.

При българите се наблюдава следната смесица от расови елементи, които ясно се открояват:

(а) средновисок и висок на ръст атланто-средиземноморски тип.

(б) частично рус новодунавски тип с типичния чип нос.

(в) нордически тип

(г) динарски тип с обичаен (плавен) преход към тип алпин

(д) брахицефален централноазиатски туранид или татарски тип.

Основният елемент е атланто-средиземноморският, който по всяка вероятност е от неолита. Новодунавският тип може би е внесен от славянски и угро-фински заселвания, но е възможно и да е по-стар. Нордическият тип може да е от всякакъв произход, включително тракийски. Динарският тип просто е резултат от смесването на българите с местните елементи в Македония. Типът туранид се открива главно в източна България, при това повече в градовете и при овчарите, отколкото сред земеделците.

От всички тези елементи първите два са най-съществените, като първият доминира над втория.
Наличието на напълно категоричен атланто-средиземноморски тип от неолита при всички народи от южните Балкани е безспорен. На територията на България този тип е концентриран в южните етнически области и при българските поселения в чужбина, например Крим.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-

Редактирано от ЙoaнMизийckи на 22.07.06 21:31.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* За България в "Расите в Европа", почти пълен текст ЙoaнMизийckи   22.07.06 21:26
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен текст jaytee   23.07.06 16:21
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен текст ЙoaнMизийckи   23.07.06 16:31
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен текст Tepминaтop   24.07.06 08:06
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т ф   24.07.06 09:32
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т Tepминaтop   24.07.06 09:36
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т ф   24.07.06 09:49
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т aryavarta   24.07.06 12:24
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т джинrиби   24.07.06 14:51
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т aryavarta   24.07.06 16:24
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т koмитa   24.07.06 19:11
. * Re: За България в "Расите в Европа", почти пълен т aryavarta   25.07.06 11:04
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.