|
|
| Тема |
 Re: Ще дадем ли отпор в Родопите? [re: apиaнa] |
|
| Автор |
apиaнa (Imperium) |
|
| Публикувано | 14.07.06 23:58 |
|
|
|
2ри отговор:
През 1874 г. председателят на Русчушката българска община бил ръкоположен в епископски сан под името Нил Смоленски.
Нил или Натанаил?
На 27 февруари 1871 г. е назначен от Цариградската патриаршия за Пловдивски митрополит на мястото на заточения Паисий, но като духовен служител на Цариградската патриаршия в Пловдивската община не го приемат и той е принуден да се върне и да живее в Цариград. През 1868 г. се присъединява към Българската екзархия, става член на Привременния български синод. От 1872 г. и до смъртта си - 26 ноември 1883 г., е пръв екзархийски митрополит в Пловдив и оттогава и до края на живота си има големи заслуги за утвърждаване на българската екзархийска църковност. Като Ксантийски митрополит - както сам той съобщава - е имал за задача да насажда гръцкия език в църковното богослужение сред родопчани и изобщо погьрчване на тукашното население. Затова ежегодно е посещавал родопските селища с такава цел, като искал присъствието му да бъде съпровождано с пищни тържества.
Без коментар по обясними причини!
Разбира се, борбеността на родопското благочестиво и родолюбиво население не приемало Ксантийския Панарет и сам той провидял, че тук живеят българи и само българи.
За уточнение-годините са 1872-1883!
След Ньойския мирен договор от 1919 г. се разкъсват жестоко верующите българи в Беломорието и в Родопите. Християните от Родопско се присъединяват към Пловдивската епархия, както е и до днес. За жалост българите-християни от Беломорската равнина останаха под чужда - гръцка духовна власт.
За жалост!
Правилно в проектоустава е вписано не разкриване, а възстановяване на Смоленската епархия така, както се съобщава в Историческия бележник. Същата трябвало да обхваща населените места от Смолянско, Златоградско, Ардинско, Девинско, Рупчоско. На 27 май 1921 г. в свое заседание Църковно-народният събор приема на второ четене нов член от Екзархийския устав под № 4. В този член се изброяват епархиите в България, от които 14-та е Смолено-родопската. Според решението на Църковния събор и Екзархийския устав Смолено-родопската епархия включвала четири архиерейски наместничества, които обхващат тогавашните Пашмаклийска (Смолянска) и Мъстанлийска (Момчилградска) области, както и Кърджалийската и някогашната Рупчоска околии, без няколко крайни села, които са по-близо до Пловдив.
Отново за жалост към днешна дата демографската карта е друга!И вероятно налага друг подход или поне други териториални обхвати в проекто-епископията!
4ти отговор:
Защото първо трябва да се възстанови един исторически факт - Смоленската епископия. Второ - за да бъдат равнопоставени двете верски групи - областно мюфтийство и митрополия, или епископия, с ранг на митрополия.
Погрешна аргументация!
Историческите факти създават предпоставки за правни основания,самите исторически факти обаче е невъзможно да бъдат реставрирани!!!
Търсенето на равнопоставеност между статистическото представяне на мюфтийство и епископия е погрешно изчислен ход и неотстъпно работи срещу българските национални интереси в региона!
| |
| |
| 
|
|
