Мизия-българи, с малко наличие на номадско влашко население, както и с арменски и еврейски общности.
Добруджа-българи, с отделни кумански аристократични родове. малки гръцки общности по черноморските градове.
Тимошко и Моравско-българи до река Морава!
Шумадия/Белградско/-българи, чиито анклави се запазват до средата на 19в./според Петко Коледаров/ и чиито остатъци от българските говори се запазват до началото на 20в. особено в Крагуевацки/Ягодински/ окръг/според Тихомир Павлов/българите вТимошко и Моравско 1934г./. Сръбски анклави в южните и западните части на Шумадия.
Срем-българи и хървати.
Банат-българи и унгарци.
Влашко-българи и власи-50 към 50./Пламен Павлов, Тютюнджиев, Лазаров/
Молдова-власи и отделни български анклави.
Трансилвания-унгарци, власи и български анклав в югоизточния ъгъл на областта в днешните окръзи Харгита и Ковасна.
Бесарабия-български анклави в градовете, останалата част е почти безлюдна и са се въдили една камара племена, вероятно остатъци от узи, кумани и печенеги.
Тракия-българи, гръцки общности по градовете, вкл. Черноморието. В югоизточната част и южната беломорска част леко надмощие на гърци.
Родопите-изцяло българи. малки номадски влашки общности и гръцки колонисти в Ахрида, но там отново преобладават българите/Ахрида на Борис Дерибеев/.
Странджа-изцяло българи, с изкл. на гръцки общности по черноморските градове.
Македония-българи, с гръцки анклави в южните части и общности в големите градове в южната част. Тюркски колонисти по поречието на Вардар. Власи в южните части.
Тесалия-мизантийска аристокрация с гръцко самосъзнание. Самата област със смесено българско, влашко и малко гръцко население.
Епир-българи в северната част, власи в останалата част, гърци по градовете и отделни албански анклави.
Албания-албанци, със запазени български анклави в южната част, опиращи до Адриатическо море, големи български общности в адриатическите градове. Албанците предимно в планинските чмасти, българите в долините и равнинните части.
Косово и Метохия-изцяло българи в източните и южните части, сърби в северните и западните части.

Като цяло гърците тогава живеят предимно в Константинопол, Мала Азия, островите, а на Балканите са под формата на градски общности и малък брой села около основните градове в южните части на Македония и Тракия и Черноморието. Дори в Атика, Беотия, Аркадия, Етолия и Пелопонес гърците са размесени с власи, арванити и българи.
Сърбите са в западно и северно Косово, в областта на днешният Санджак и в земите между днешните Санджак и Шумадия. Слаби анклави в Шумадия и в западните части на Моравско. В Босна и Черна Гора са сродните им черногорски и босненски племена. В Македония съвсем липсват.
Власите са северно от Дунав, а голямото им присъствие е в Епир, Тесалия, южните части на Македония. Имат общности в Родопите и съвсем малко в Мизия, като самосъзнанието им е изцяло неизяснено и има голяма вероятност да имат много български примеси.
Албанците са предимно във високопланинските части на днешната територия на Албания и тепърва навлизат към българските равннини анклави и към Адриатическо море, както и към Епир и още по на юг.

Редактирано от koмитa на 12.07.06 12:28.