За Добруджа - според мене тя е тюркоезична от 7 до 18в. и преобладаващо такава, чак до 1878г. От 7 до 10 в.прабългарска, 11-14в. преобладаващо потомци на заселени печенеги, кумани и най вече узи (които са от огузката езикова подгрупа, както и османските турци, а и селджуците), покръстени и български поданици. Тя е родината на гагаузите, които според мене са амалгама от изброените, и най вече потомци на узи. В известен смисъл те могат на имат претенции за историческото наследство на Добруджанското деспотство. По време на османското владичество, преобладаващо се ислямизират и стават гаджали, но някои се запазват и остават там или през 16-17в. се изселват във Варненско. През 18-19в. преобладаващата част от оцелелите гагаузи-християни емигрират в Бесарабия. Няма и местен български добруджански диалект. Българското (славяноезичното) население са преселници там през 18 и най-вече през първата половина на 19в. С власите там е още по зле.
За Ахрида, още Анна Комнина говори за заселените там туркои (които са били византийски поданици и стратиоти, преселени от Анатолия). В Кърджалийско има селища (видно от османски регистри), които до 17в. са били християнски, но в именната система на жителите им са преобладавали чисто тюркски (огузки) имена, примесени с класически християнски, но без нито едно славянско. До 20в. пък има около 10 селища около Хавса , които са също турскоезични християни. Впоследствие са се ислямизирали.

Редактирано от gioni на 12.07.06 00:03.