Уважавам мнението ти. Моето обаче е малко по-различно:

- Мизия - преобладаващо славяноезична, с малък влашки примес
- Тракия - не особено изяснена но славяноезична предимно западно от линията Варна - Манастирски възвишения, после в Западната страна на Сакар, после северно от Арда, а в централните Родопи приблизително по днешната българогръцка граница. Малък славяноезичен анклав в Странджа и тюркоезичен в областта Ахрида. Славяноезични разсейки в гръцкоезичната зона и обратно също е имало.
- Македония - преобладаващо славяноезична, но със значителен влашки примес в центъра и по югозападната географска граница, гръцки в периферния юг, тюркоезичен по долното течение на Вардар и албански разсейки на запад.
Добруджа - тюркоезична (по-конкретно дори огузоезична), въпреки славянското име на деспот Добротица.
Влашко, Молдова - румъноезични, с двуезична (и славяноезична аристокрация) Някъде и тюркоезични (къпчашки-кумански) остатъци

Малък славяноезичен анклав в Пелопонес, възможно е и в С. Тесалия.
Мисля и че славяноезичното население на Белградска и Браничевска област винаги е било идентично по тип със сърбохърватската-група (без да се нарича до 13-14в. сърби)

В заключение смятам, че по време на османското владическо, българското (славяноезичното население в ЮИ Балкани) е направило етнически занвоевания - в Южна Тракия и Бургаско и в Добруджа и Южна Бесарабия, и малко отстъпление в някои южни и югозападни и северозападни части на Македония. Същевременно точно в Македония значително се е стеснило местното (средновековно) влашко население за сметка на славяноезичното.
Смятам, че старото славяноезично население на Влашко, Молдова и Трансилвания е окончателно овлашено през 11-13в., но през 14-15в. и следващите там на няколко вълни прииждат нови славяноезични преселници от южно от Дунав, като постепенно по правило и те се асимилират за около век след конкретните си преселвания. Българите във Влашко от 20 в. са потомци на преселници от 19 в. или най рано от края на 18в. (изключвам католиците в Банат) Според мене през 19в. българската етнимческа територия е по-голяма от тази през 14в.
В Епир точно през 14в. населението е станало предимно албаноезично.

Редактирано от gioni на 11.07.06 23:06.