|
Тема |
Re: Древното име на Марсилия означава? [re: saur] |
|
Автор |
sayaro (непознат
) |
|
Публикувано | 05.07.06 05:12 |
|
|
Здравейте и благодаря за отзивите!
Ето няколко етапа от развитието на името според французите:
Massalia > на гръцки ударението е на i : краесловното а е било силно редуцирано - затова понякога се транскрибира на френски като Massalie).
Massilia > на латински тоничното ударение е преместено върху първата сричка: това обяснява преминаването на а в и във втората сричка.
Marsiho > на провансалски - тоничното ударение е преместено на предпоследната сричка. На провансалски Н се чете като френското ill - ий. Жителите на града се наричат Марсийе(s)
"Произходът на името Massalia не е познат. Друга загадка е съвременното име на града. Това е буквата Р. Откъде се появява тя? Възможно е да става дума за арабско влияние, където марс означава пристанище.
Трите "официални" езика за Марсилия са френски, провансалски и гръцки..."
Много хипотези за едното име. Възможно ли е то да е възникнало спонтанно? От разчитането на писмото Линеар Б се установява, че критяните и съседите им не са имали различителна способност за сонорите Р и Л. На Санторини има Месария - равно ли е това на Месалия, както фарос и фалос, кастел и кастро и др. И още - марсилците са известни като лъжците на Франция - те "продават марсилси салати" и пр. Има ли нещо общо това с МАСАЛ - тур., прието от арабски - приказка, лъжа, но и пример, образец?
Хипотезата "разтягане на масали" за мен е най-привлекателна, но нямам никакви доказателства в подкрепа на тази привлекателна идея.
Скоро ще пътувам до Фоча в Мала Азия, за да задам лично въпросите си. Дано някой там знае нещо.
Приемам всякакви идеи!
Поздрави!
П.С. Не съм историк. Занимавам се с етнокултурни забрани за говорене по определени теми при различни етнорелигиозни групи в България и при съседите. По тази причина се занимавам и с нормите, регулиращи количеството и информативността на речта. Ако марсилците са лъжци, защото разтягат масали, то при източните ни съседи това е част от играта в общуването. Ние сме някъде посредата на тези норми.
|
| |
|
|
|