|
На 22 юни огромна и въоръжена до зъби армия, невиждана в световната история, е разположена по цялата западна граница на СССР. Около 9 милиона човека, над 20 000 танка (от които около 1800 Т-34 и КВ – нямащи аналог по времето си), над 20 000 самолета. Самолети и танкове има и на други места из огромния концлагер, и техният брой също е чудовищен.Всеки момент се чака да дойде условният сигнал “Буря” и да започне “освободителният” поход към многострадалната Европа. Най-агресивната държава по това време отдавна вече е във войната, още от 19 септември 1939. Войната срещу собствения народ си тече също така с пълна сила. По върховете на Червената армия на ход е поредният погром. Сякаш няма кой да осуети плановете на майстора на смъртта Сталин.
Пак на въпросната граница е разположена и една друга армия –геманската. Сравнена със сталинските пълчища, тя изглежда , меко казано, хилава, и може да предизвика единствено снизходителни усмивки . Заедно със съюзническите войски на Румъния и Финландия тя наброява около 4 милиона човека, 3350 танка (във Вермахта общо са малко над 4000) и заедно със въпросните съюзници към 4300 самолета. Сталин твърдо вярва, че тези части се прегрупират там за предстоящата атака на Англия, която той нетърпеливо чака. Че кой е този луд , дето да го нападне?
Чудото обаче се случва. И тогава започват необясними неща.
При цялата тактическа внезапност на удара германската армия би трябвало да бъде спряна най-късно до 1 юли. Откъсналите се напред танкови групи на Гот, Гудериан и Клайст, изпреварили пехотата с 2 денонощия, трябваше да са отрязани от нея, обкръжени, премазани, смлени от страшното превъзходство на силите, което притежава Червената армия.
Казионните историци и досега отбягват тази тема и въпросите, които тя повдига. Въобще я прескачат.
А нейде към обяд, Сталин , разбрал най-сетне, че това е война, дава заветния сигнал. Там, където свръзките са оцелели, се отварят дебелите червени пакети. Тлъсти червени стрелки сочат Варшава, Копенхаген, Берлин, Букурещ, Виена.Отделни съветски подразделения навлизат до 25-30 км в германска територия. На 24 юни отново е издадена директива за цялостно настъпление. Край Дубно се състои най-голямото в историята срещно танково сражение и също така най-големият танков погром. Това е първото голямо поражение на Жуков. Тези неспирни опити за настъпление и престъпните директиви в ситуацията на внезапен удар са едната причина за невиждания разгром.
Но по-голямата и реална причина за това 8 милионна армия да се стопи за нула време, е просто това, че по-голямата част от тази армия не оказва съпротива на германците. Този факт с крие и заобикаля старателно, защото неговото официално разгласяване би имало пагубен ефект и върху митът за “великата отечествена”, и за цялата комунистическа пропаганда, и за цялата идеологическа основа на цялата война, включително и от западна гледна точка,и въобще.
Сакар планина - перлата на Тракия
|
22 юни поглед под друг ъгъл
