|
“...В 1344, първите велики майстори от всяка група се установяват в шест точно определени места.(...) Верижната връзка продължава през вековете, но срещата с павликяните се проваля в 1824.(...)Европа днес е театър на един таен балет между групи, които се търсят, но не се намират, като всеки знае, че трябва много малко, за да станат владетели на света...”
Махалото на Фуко, Умберто Еко
Рицарите-тамплиери са се укривали по нашите земи по време на папската инквизиция
Средновековните тамплиери са били посветени в древни познания от българските павликяни. По време на гоненията от папската инквизиция рицарите-тамплиери са се укривали по нашите земи. Това твърди редакторът на българския вестник във Франция Александър Градинаров в най-новата си книга със заглавие "Архетип".
А р х е т и п или синовете на Мона Лиза
Романът “Архетип” е ключ към моя житейски сценарий и оттам към Андрогинната загадка на Архетипа, който е валиден за всички. Идеята е базирана на една поразителна прилика между две картини на Леонардо в Лувъра. Йоан Кръстител – Бакхус и Мона Лиза. Ето и самата хипотеза. Майката на Кръстителя се нарича Елизабет, М-ад-она Елизабет или галено М-она Лиза. Погледнете това прилично на Луна лице с обръснати до синьо вежди. Липсата на тези два космати сърпа върху челото недвусмислено показва принадлежността на образа към мъртвата планета. Ако приемем, че Луната е другото име на Мона (Moon), то тя има в такъв случай и още едно наименование, Семеле или майката на Бакхус. Това двойно съвпадение е твърде красноречиво. Струва ми се очевидно, че Леонардо си е доставил удоволствие да се позабавлява с профанската публика, която от пет века търси ключа за загадъчната усмивка на Джокондата. Ако приемем за истина, че Да Винчи действително е бил велик майстор на Ордена на Сион, духовен продължител на Тамплиерската идея и предвестник на Масонството, можем да си преставим, че той е отправил това закодирано послание към поколенията. Рицарите на Храма вярвали в Йоан Кръстител, а не в Христос. Братята го изобразявали като рогат Андрогин и го наричали Бафомет. Те се наричали Синове на Вдовицата (Св. Елизабет). За посветените, които са виждали Мона в първоначалната й версия обрамчена с две колони, е ясна нейната символика. Тя е една ренесансова интерпретация на звездата на Давид между колоните Якин и Боаз в Соломоновия храм. Но хермафродитът държи дясната си ръка върху лявата, което недвусмислено подсказва, че активния мъжки принцип е водещ в случая. Затова Мона се усмихва победоносно, защото Йоан-Бакхус (Бафомет) е нейното дете, което се намира само на някакви си 100 метра от нея, а никой не се е сетил да свърже двете усмивки в една. А е толкова близко до ума. За все още невярващите ще добавя една апокрифна скица на Леонардо, която изобрява голия Йоан-Бакхус. Големината на възбудения член на светеца дава неопровержимия ключ към секретната ключалка на Мона Лиза. Достатъчно е да сте чели К.Г.Юнг, за да схванете, че именно Двойния Архетип е същността на загадката формулирана от Леонардо. Мона Лиза и Йоан Кръстител са два аватара на този двойнствен Архетип, но това са подробности. Същественото е, че в древността и в епохата на Ренесанса, хората са умеели да консултират Архетиповете защото са пазели непокътната своята традиция. Днес тя е загубена. Двата основни фактора за унищожаването й са християнството и комунизма. Те насочиха човечеството към фалшиви, негативни Архетипове, за да могат да го управляват и тероризират. И най-вече да го лишат от енергията на посвещаването. Свещената женственост за мъжете и свещената мъжественост за жените, Анима и Анимус са източниците на тази енергия. Любовната практика е една от техниките за достигане на двойния Архетип. Но тя не е единствената. Работата е в това, че непосветеният винаги може да се натъкне на тъмната страна на Архетипа и да отключи мощна разрушителна енергия. Настоящата книга се занимава точно с този въпрос.
Александър Градинаров
Поздрави
|
Тамплиери - "българска следа" [re: Lastroman]
