|
|
| Тема |
 Мореплаване и демокрация |
|
| Автор |
Пeлин (Осмарски) |
|
| Публикувано | 30.05.06 12:06 |
|
|
|
Гледах снощи по ViaSat History една от типичните им продукции - The long run to democracy. Ставаше дума за Фидипид ( или Филипид) - мъжът пробягал прословутите 42 километра от Маратон до Атина.Твърдеше се - между другото, че нуждата да изгради военна флота принудила атинската аристокрация да демократизира политическото устройство, като предостави политически права и на най-бедните ( граждани, разбира се).Обяснението бе просто - за военен флот са необходими хиляди гребци, които могат да се рекрутират или от робите или от бедните.Робите са ненадеждни, а бедните поставят условия.
Замислих се обаче доколко изграждането и поддържането на флот стимулира ако не демокрацията, то поне естествения стремеж към равноправие?Ясно е едно - презморските авантюри служат като "отдушник" за вътрешните проблеми.Но чак пък стимул за равноправие?Стимулирането на екипажите не е чак такъв проблем- в Средновековието безпроблемно са използвали роби на галерите.
Мислите ли, че държавите, които залагат на морската мощ имат сходни политически устройства?
| |
| |
| 
|
|
