Ситуацията е била много емоционална. Войната е отворена за освобождение на Македония, а Македония не е освободена. Като почват да идват данните за избиване на български свещенници и учители, изхода и българската реакция са били ясни. От военна гледна точка, също са били прави донякъде, знаели са че ще ни нападнат, хванали са сръбските обявления за началото на нова война и просто са изпреварили събитията. Не това им е грешката, грешката им е че са подценили Турция и Румъния. Нещата щяха да са наред, ако ние просто бяхме отворили война/Балканската/ за да завоюваме каквото можем. Тогава всичко щеше да е наред. Щяхме да излезем със 170 000кв.км. от І-та Балканска война, а после и да ни бяха нападнали, щяхме да излезем жертви и на гърците и сърбите щяха да им трият мноооого сол на главата. При нас просто емоцията е надделяла. Дипломацията и тактиката са ни куцали. А ако бяхме съумяли да излезем читави от І-та Балканска война със 170 000 кв.км., то през І-та Световна война, трябваше да го играем пас до дупка, като Гърция и Румъния малко преди нея и да чакаме какво ще ни дадат. При всички случаи щяхме да си върнем още 20-30 000кв.км. и Националното обединение щеше да е на почти 85% завършено. Уви. Като се обърне каруцата, пътища много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите