Хайде, хайде... фантастика. Я да видя мнението ти по тези точки:
1). Римляните са нямали армия по това време /или по-точно имали армия от федерати, които си гледали първо техните си интереси/. Аеций изградил коалиция от римски съюзници /алани и вестготи/, които свършили работата на Каталаунските полета. Но това била временна конфедерация от заклетите врагове на хуните, а щом общата опасност отминала, на никой вече не му дремело за Рим. Атила също имал коалиция от племена - остготи, гепиди, славяни... Но на Каталаунските поля основния удар поели елитните хунски подразделения /които и погинали/, а без тази свързваща съставка, която вкарвала и останалата маса в бой, хуните изгубили своята сила. Въстанието на острогота Ардарих, битката между наследниците на Атила след смъртта му при река Недао /454 г./ и гибелта на основния претендент Елак с още 30 000 хуни - е показател че хуните не съществували вече като обединяващ фактор и нямали предишната си мощ. След поражението Денгизих и Ирник се оттеглили с оцелелите хуни към Приднепровието, а остроготите заели Панония.
2). Внезапното оттегляне на "божия бич" от Италия - след като папата му "повлиял"? Какво му пречело да оплячкоса Вечния град, както това направили през 455 година вандалите? Просто нямал достатъчно хора, а и императора на Източната римска империя Марциан бил тръгнал с подкрепления.
3). Замисли си и за сравнителното бързо изчезване на хуните за около 20 години /последните хуни са поселени в Добруджа през 468г./ от картата на народите на Европа след битката при Каталаунските полета? Това става със победените, а не с победителите.
4). Освен това изпускаш нещо много важно в разсъжденията си тактиката - римската армия от 4-5 век няма нищо общо с тази от периода на ранната империя, а още по-малко пък с републиканската такава. След реформите на Диоклециан и Константин римляните изоставят пехотата да пази лимеса и създават мобилни армии във втрешността на провинциите, съставени от конни подразделения, които да могат бързо да реагират на една инвазия. Широко се използват сарматски, готски и... дори хунски наемници както при потушаването на въстанието на багаудите в Галия /предоставени от Ругила/. Т. е. римляните използват мобилни конни отряди с не по-малък успех във войните си срещу германците и персите. Такъв остава и моделът на Византия през следващите векове - ползване на конни стрелци за дезорганизация на противника и катафракти - за нанасяне на решаващия удар.
И стенобитните машини, с които хуните превземат Аквилея, Медиолан, Верона, Павия... може и да са дело на остроготите в хунската армия, хуните като конен народ едва ли са били особено добре запознати с обсадното изкуство, докато готите са имали опит.

Roma locuta, causa finita

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите