Истината е била може би следната/относно стратегическата ситуация -
пряко великите сили не биха се намесили, щото това автоматично би значело общоевропейска война. Но на нас никой от тях не би и помогнал/ не за военна помощ, за снаряжение и провизии, докато на останалите - Русия на Сърбия и Гърция, Германия на Турция и Румъния. При това положение освен бърза победа преди зимата - няма как да издържим дори и теоретично.
Възможно би било според мен ако разгромими гръцката армия и отблъснем сръбсктата, Турция и Румъния да станат склонни да преговарят за мир.
Но липсвал е знаеш ли кой? Липсвал е човек, в който народа и войската да повярва, и той самия да вярва в тях, да се отличава и с решителност и със родолюбие. Да речем/като Ататюрк, макар, че и той да не е бил в такава пълна изолация в каквато е сме били ние - на него му помагат с оръжие и пари ако не се лъжа болшевиките, а и гламавите гърци са се навряли чак до Анкара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите