Сред българските военни е имало такива настроения, а именно да бием сърбите и гърците и после да запукаме румънците и турците. Самите румънци също изказват опасения да не ги запукаме/Симеон Радев свидетелства за това/.
Теоретически мисля е било възможно да се осъществи. На практика обаче са ни пречели няколко неща:
-имало е много войници пуснати в отпуска;
-немного, но достатъчно за да деморализират войската войници са дезертирали;
-не е достигало оръжие за цялостно въоръжение на мъжете в наборна възраст.
Наивността също ни попречва да спечелим Междусъюзническата война. Наивно смятаме че Турция ще спази Лондонския мирен договор. Но в случя не сме толкова виновни, защото разчитаме на тайния си военен договор с Русия и очакваме те да ни защитят поне с думи. но уви. Същото е и с Румъния, мамалигите настъпват едва след разрешение от Петербург.
Ако воювахме само с Гърция и Сърбия, щяхме да ги смачкаме. А и почти го правим. малко преди примирието сключено в Букурещ, гърците са обкръжени в Кресненското дефиле, а сърбите са обърнати в отстъпление. Мисля че при малко повече прозорливост, можеше да ги досмачкаме и да търсим сепаративен мир с Турция и Румъния.
Не мисля че Великите сили биха се намесили, тях ги е интересувало мирните преговори, а не военните действия. Т.е. ние ако си бяхме навили да си воюваме до дупка, никой нищо нямаше да ни каже.