Общото понятие за върховния Създател на български винаги е било БОГ. Имало е митологични създания и полубожества, както и практика да се обожествяват някои мъдреци като Залмокс, но като цяло нямаш версия на шизофреничния и изпълнен с инцести пантеон на гърчовете.

Ето малко митология от Раковски:

"Сива или Сур, старобългарски бог, Яра-мъзд (светлост даящ = Бял бог), А-Харан = не Харен (Черни бог), Вишну (висо-кий, великий), Крачун или Краканчу (много крачестий и много-ръчний), Колед, Перун, Лада, Лил или Лелю, Рада (Рати), Яна и Лил-Яна, Яма, Харен (C?rwn = хранящий души), Въртумн и Помяна, прекрасная златокрила и златокоса невеста Горска-Дива и Само-Дива, предстателка юнаком и пастирем, любящая грая и игри непрестанно, златопернати и златолуспави огнени змеюве, прекрасен вид имеюще полубози млади момци, бело-брадатий старец дядо Господ, първо българско в древност божество, Злата-баба, имеяща вид стария жени Рз"

Раковски, събрани съчинения, т. IV, стр. 144

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Thiras на 29.03.06 12:05.