Когато България е победена в Първата Световна война и нашите продажни политици подписват Ньойския диктат, цялото всенародно множество събрало се в София, се отправя към дома на Иван Вазов. Там намират опора гражданите и Вазов произнася покъртителни слова.
Не можеш да го сравняваш с Талев и Дончев, защото са от различни епохи, пишат и за различни неща. И на мен "Под игото" ми е скучно и наивно, но стихотворенията му нямат равни. Да не говорим за "Баба Илийца" и "Пази боже сляпо да прогледа". Особено добро е стихотворението му "Па шта си ти", във връзка с момиченцето Васка Зойчева, на което сръбският престлонаследник Александър/през 1934г. убит от ВМРО/ удря плесница, защото на въпроса каква е по народност отговаря българка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите