Кажи ми горо, кажи на мене,
защо балканът сърдито стене,
там буря вие и кърши клони,
защо жалее и сълзи рони?

Юначе, младо, какво да кажа,
та мойта болка да ти изкажа,
аскер ми страшен тук снощи беше,
юнак в окови напред вървеше.

Кога погледна той мойте буки,
на мене тихо той проговори:
"Прощавай горо, недей ти плака,
бесило черно мен утре чака.

Кажи на всички, че тук аз минах,
за родни братя и род загинах!"
Свери ги черни, отново тръгна
и нивга Левски се веч не върна.

Това е една стара песен, може би я знаете...

Винаги съм се вдъхновявала от тази личност Левски, защото се е борил за свобода и свободата не я е свързвал с подтисничество към никого, също и от мащабността на делото му, това значи, че имал и мащабност на мисленето. Имал е твърде либерални схващания за живота:

“Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение - било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било”

Из “Наредата на работниците за освобождението на българския народ”

Поклон пред паметта му!