Доказателства, факти, линкове? В подкрепа.

Статии от различни сериозни западни, източни, южни и северни научни източници?

Повтарящи се заключения, нещо?

Чакам...

Някои неща са си ясни. Колко научни статии по математика се занимават да доказват, че 2+2=4?

Повечето от българските учени от 19 и 20 век са били патриоти по вашето разбиране. Много от тях са знаели добре турски език. Ако е можело да се намерят заемки в турски от български, биха ги намерили. Аз знам, че са намерили само една. Едва ли в началото на 21-век можем да намерим повече.

Наистина следва да се поставя въпросът за всяка дума поотделно и да се търси отговор в етимологични речници - български, турски, гръцки, арабски, ...

Повече от наколко примера не мога да дам.

Пример 1: белег

Приема се, че тази дума не е от славянски произход. Предполага се, че в нашия език е заета от езика на Аспауховите българи. Но тя е заета много-много отдавна. Не я чувстваме за чужда дума. В нашия език има много сродни думи, подчиняващи се на всички правила на фонетиката, граматиката и словообразуването: бележа, забелязвам, бележка, забележка, отбелязвам, бележит и т. н.

В турски език има сходна дума belgi. Приема се, че това не е заемка от български, понеже звуковият й облик не би имал обяснение. Тюрколозите приемат, че е тюркска дума.

Тези две думи (белег и belgi) са довод на онези, които класифицират езика на Кубрата и Аспаруха като тюркски. Това наистина е някакъв довод, но съвсем недостатъчен. За да се класифицира някак си езикът на Кубрата и Аспаруха, са необходими разбираеми текстове на този език. Такива няма. Може да е тюркски, може да е от иранската група, може и да е пра-албански. Сега това не можем да узнаем.

Пример 2: дюшеме

Тази дума се чувства като чужда в нашия език. А в турски си е най-обикновена дума с много сродни думи, например, дюшек. "КендИ дюшЕн ааламАс" - много хора от Източна България така утешават малките деца: "Тоз, който падне сам, не плаче".

Е, няма как да не е заемка от турски. Заемките от прабългарски "се държат" като думата "белег", а не като "дюшеме".

Пример 3: чердак и чертог

Думата "чертог" се среща в старата българска книжнина. Тя е с ирански произход и се предполага, че е заета от в старо-славянски (старо-български) от пра-български. Това е и довод в полза на иранската теза за произхода на пра-българския език - довод също така недостатъчен.

В българския език не може да се намери обяснение за евентуален преход от "чертог" в "чердак".

Думата чердак е директна заемка от персийски (фарси) в турски, откъдето пък е заета и в новобългарски. Нашите предци, живели през 1800г., са били вече забравили думата "чертог" (сега тя е възстановена по книжовен път), но къщите им са били именно с "чердаци".

Бъдете здрави. Живуркайте си и оцелявайте.