Въпрос:
Джам, чевервме, дюшеме, сеир и т.н. Дали са турски първо тези думи въобще?
И дали са турски в Българския или може би обратно - Български, навлезли в турския?

Отговор: Тези думи са и български, т.е. нашенски, но са заети в български именно от турския език. А пък в турски може да са заети от арабски или персийски - около половината от турската лексика е оттам. Но съм сигурен, че в нашия език са заети от турски. По-нататък може би ще приведа аргументи.

Знам само една турска дума, която е заета в турски от български: patika (пътека). Може да има и други.

Коментар от уважаемия съфорумник Чepнopизeц Xpaбъp: ...да не говорим за цял ред ястия съдържащи в себе си зеленчуци донесени в Европа от Америка и които ние наричаме с турски имена. Очевидно караманските турци са преплували на коне Тихия океан и са ощастливили Европа с гювеча....

Мое допълнение: Въпреки че сме били "под османско владичество", българите навреме сме се възползвали от материалните придобивки, които великите географски открития донесли на европейците. Нашите предци са съзнавали, че те идват от много-много далече, чак от .. Египет! Затова на много места на царевицата казват "мисир", а някъде на пуйките казват "мисирки". "Мисир" означава "Египет". Нима това "мисир" сме го опазили от езика на Кубрата и Аспаруха? Аз не мога да повярвам.

Коментар от уважаемия съфорумник ф:

Сиреч определено не е турска дума или съществува, но не е с това значение. Чешма фигурира със същото значение в турския като чешме.

Темата е безмислена.

Ще се постарая да осмисля темата.

Повече от половината думи в корейския език са заети от китайски. Всеки езиковед навярно би се изсмял, ако някой корейски националист започне да твърди, че тези думи са си по начало корейски, а китайците са ги заели от корейския. Погледнато отвън, също така смешно изглежда и твърдението, че думите "джам, чевервме, дюшеме, сеир и т.н. .. са български, навлезли в турския".

Помислете си какво би останало от следния стих, ако в езика ни нямаше "чужди думи":

"Трендафилът мирише, бодилото боде.."

В този стих първите две думи са заети от гръцки. Но те не се чувстват в нашия език като чужди!

Други гръцки заемки в нашия език: хора, евтин, кацам.

Влашки заемки в нашия език: планина, маса, каруца, грък.

Повечето гръцки и влашки заемки не се чувстват в нашия език като чужди. Не се чувстват като чужди и множеството славянски думи във влашки и в маджарски. Не се чувстват, понеже са били заети много-много отдавна, например преди хиляда години.

Обаче думите "дюшеме", "сеир", "пишман" (неизменяемо прилагателно!) и много други заемки от турски език все още се чувстват в нашия език като чужди, понеже са заети не толкова отдавна - например преди петстотин години.

Но дори и точно такива думи да е имало в езика на Кубрата и Испериха (а дали това е така сега никой не може да каже), то при идването на турците тези думи ще да са били отдавна забравени и нашият днешен език ги е заел от турския, когато турският език е дошъл по Нашенско.

А в турския език персийските заемки са в звуковата си форма от персийски (фарси), а не от някакъв друг ирански език. Да припомня, че езикът в двора на османските султани е бил именно персийски - езикът на ориенталската поезия.

Редактирано от Xpиcтo Taмapин на 07.02.06 12:40.